81% от българите са изцяло фиксирани към постигането на материални цели и това се превръща в основен приоритет за тях. От друга страна, 56.9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Останалите 43.1% имат в някаква степен нагласи за неспазване на законодателството. Това показват резултатите от проект "Икономиката в сянка" като девиантна практика" на екип от Института за изследване на обществата и знанието на БАН.

Данните показват, че само 31.9% от българите считат, че повечето закони са добре написани и приложими. "Това е сигнал за нараснала критичност на българското обществото към законодателите и към законите. Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и критичност към законите и законотворческите процеси и поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, релевантни и приложими", коментират учените.

19.8% от анкетираните са напълно съгласни, а 41.3% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят “вратичка” в него и ще постигнат своите цели. 52.9% от българите са на мнение, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона. За 65.2% “икономиката в сянка” е най-бързият начин да се изкарат повече пари.

Тенденцията е лицата, които имат конкретна ангажираност като работодатели или като наети или самонаети лица, да изразяват по-висока степен на социално приемливо поведение, докато учениците, безработните лица и домакините си позволяват “най-фриволно” поведение и открито демонстрират незачитане и склонност към неспазване на съществуващите закони. Ширещите се сред българите стереотипи за ниското качество и неадекватност на законите, регулиращи социалните и икономическите отношения, са основа за възникването на толерантно отношение към различните отклонения в областта на индивидуалното и груповото икономическо поведение. Неспазването на законите се възприема като нова “нормалност”, като естествена и логична реакция на пълната с пропуски и несъвършенства законова среда.

ТИПОВЕ

Учените очертават структурата на българското общество според социологията на девиантното поведение, т.е. на отклонение от социално приемливата норма. В резултат на изследването те открояват осем поведенчески модела. 34% от анкетираните са определени като конформисти,  6% като иноватори,  4% са ритуалисти, 10% като оттеглящи се, 6% са бунтари, максимизатори са 16%, неутрализатори – 18%, и като алтернатори са определени 6% от анкетираните българи. С изключение на конформистите останалите модели на поведение включват различни елементи на отклоняване от социално приемливите норми и неглижиране на правилата.