В какви случаи държавният служител има право на обезщетение при освобождаване от служба?

Н.В., София

----------------------

Както и при трудовите правоотношения по Кодекса на труда, така и при служебните правоотношения по Закона за държавния служител има някои общи основания за тяхното прекратяване. Така например и в държавния апарат има прекратяване по взаимно съгласие, обявено писмено. Възможно е прекратяването да е заради невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. Прекратяването може да е и поради несъвместимост. Например такава несъвместимост може да е, ако мъж или жена се окажат в йерархична зависимост. В този случай "органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка".

Освобождаване на държавен служител може да има и ако той бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. До прекратяване се стига и поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител, както и при завръщане на замествания държавен служител. Същото се случва и при смърт, както и поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации. Пак в Закона за държавния служител са изредени и възможности за едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие. Сред тях са дисциплинарно уволнение, конфликт на интереси и др. 

И тук стигаме до въпроса с обезщетенията. Законът предвижда случаите, в които такива може да се вземат. Обезщетение има например, ако се освобождава човек, защото се връща заместван служител. Той има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. 

Служителят има право на обезщетение и ако заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда. Тогава той получава обезщетение в размер на основната си заплата. Тя се определя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, а обезщетението се получава за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

Ако прекратяването е например, защото съпруг и съпруга се оказват в йерархична зависимост, освободеният има право на обезщетение в размер на трикратния размер на основната му заплата. Ако пък е поради болест, тогава обезщетението е в размер на 6 основни заплати.

Може да има прекратяване на правоотношението с едномесечно предизвестие. Това е например при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител, или при съкращаване на длъжността. В случая може да има обезщетение, но за не повече от два месеца.

Съществува и изрична хипотеза на прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение. Според разпоредбата на чл. 107 "а" от Закона за държавния служител това прекратяване може да стане срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата.