Банките вече отсрочват задължения на фирми и граждани, чиито финанси са пострадали заради COVID-19. Те го правят при следните правила:  

Отсрочването може да е частично - само на главница, или пълно - на главницата и на лихвите.  Срокът на договора може да се удължи с времето, за което се ползва гратисен период. Запазват се съществуващите условия по договора и по-конкретно лихвеният процент.   

Отсрочката се разпределя по три основни начина: лихвата за отсрочения период се разпределя равномерно върху оставащите месечни погасителни вноски (най-често срещаният вариант), прибавя се в края на срока на кредита или се изисква еднократно след края на гратисния период. 

Защо при отсрочване сумата на задълженията нараства? Причината е, че за времето на отсрочване липсват погашения по главницата, а когато такива отсъстват, лихвените плащания не намаляват своя размер, както е в редовния погасителен план, с който сравняваме. Това се случва винаги при ползване на гратисен период заради променения график на плащанията. Поради тази причина директното сравнение с графика отпреди отсрочката може да доведе до заблуждение, че банката начислява допълнителни лихви и такси. Не - банките няма да начисляват допълнителни такси и лихви при прилагане на мерките, свързани с мораториума!

Просто стойността на парите във времето се променя – един лев днес е по-скъп от един лев утре/в бъдещето заради несигурността на стойността на парите във времето (инфлация и други). Това поражда необходимост от т.нар. сконтиране на бъдещите парични потоци (в случая плащания по кредити). Сконтирането се прави от банката. Затова ГПР - годишният размер на разходите по кредита, е различен при използване на гратисен период.  
 

Важно 

Отсрочването не се счита за признак за влошаване на финансовото състояние на длъжника. Неговите отсрочени задължения няма да подлежат на вписване в Централния регистър, а разходите на банките за заделяне на провизии няма да нарастват.