Юридическите последици от един развод са много сериозни за двамата съпрузи, но със сигурност те са съществени и за децата, за семейното жилище, за наследяването.
Семейният кодекс предвижда различни възможности и два вида развод. Първият е т. нар. развод по взаимно съгласие. Според СК "при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака". Тук не се търсят аргументи, вина, нищо. Затова пък трябва да е налице задължително споразумение на съпрузите. То трябва да се представи пред съда. В споразумението трябва да се уредят въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода и да запишат това в документа.
Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска дори становище от дирекция "Социално подпомагане", за да провери това. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод. Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поискат при изменение на обстоятелствата. Това се прави пак пред съд.
Другият е т.нар. развод поради разстройство на брака. При него всеки от съпрузите може да иска развод, "когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен". В този случай сегашният СК допусна възможността съдът да напътства съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Ако това не стане, се развива производство пред съда. При всички положения в този вариант с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Именно при него следват наистина сериозни юридически промени, които следват от съдебното решение по бракоразводното дело. За разлика например от развода по взаимно съгласие, където може да се уредят нещата в споразумението.
След развода поради разстройство на брака юридическите промени обаче настъпват, най-общо казано, по Семеен кодекс и по решение на съда. Така например според чл. 54 от СК след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Това правило не се прилага единствено ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.
Отменят се и даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг. Това става след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.
Настъпват промени, свързани и със семейното жилище. Така СК разпорежда, че при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато пък от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
Сериозни промени има и за родителските права след развода. СК определя, че при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава това споразумение. Ако такова обаче не се постигне, то тогава съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата. Освен това вписва и на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Необходимо е да се определи и размер на издръжката, който трябва да "осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител".
Прекратяването на брака чрез развод може да има значение за произхода на дете от бащата. Така съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Ако детето е родено, преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
