Може ли работодател да си позволява сам и да удължава работното време?

М.А., София

Кодексът на труда (КТ) определя че "работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа". Веднага след това се определя, че нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Изрично е записано и, че нормалната продължителност на работното време не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.

Именно в КТ са разположени и тези норми, които разрешават удължаване. Така по производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите".

В същото време обаче е заложено, че продължителността на удължения работен ден при горепосочените условия не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време, пише още в КТ.

Трябва да се знае, че удължаването на работното време се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. Както и че в случая на удължаване на работното време работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден.

Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване. Той обаче трябва да уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Ако при прекратяването на трудовото правоотношение това компенсиране на разликата до нормалния работен ден не е направено, то се заплаща като извънреден труд.

Има лица, за които по общо правило не може да има извънреден труд, респективно удължаване на работното време. Тук са ненавършилите 18-годишна възраст, бременни работнички или служителки, както и такива в напреднал етап на лечение инвитро. Пак в тази група са и майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им. Тук са и трудоустроени работници или служители, както и работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството. Но и тук има изключения. Забраната  може да бъде преодоляна, ако има предварително писмено съгласие на съответното лице.

КТ предвижда хипотези на намалено работно време. То може да се установява например за "работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени". Намалено време може да има и за работници или служители, ненавършили 18 години. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят със специална наредба на Министерския съвет. Във всички случаи при намаляването на работното време заради условия или възраст не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.