Видях как съдия наложи глоба на вещо лице и на свидетел. Какви са глобите по гражданските дела, за кого са и какви са размерите им?
Ф.Ч., София
Определено, когато се заговори за глоби, човек винаги се сеща за наказателни или административнонаказателни дела и процедури, за нарушения на пътя, за по-леки присъди, за санкции при данъчни нарушения. Глоби обаче има и в гражданския процес, и в гражданските дела. Нещо повече. Те могат да застигнат на практика всички участници в тези процеси.
Гражданският процесуален кодекс (ГПК) предвижда специална глава "Глоби". В нея законодателят се опитва да даде основните послания за това какво наказва с глоби, кого и с колко.
Глоба се предвижда за свидетел. Тя се налага от съда, ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причина. Допълнително се постановява и принудителното му довеждане за следващото заседание. Има и още една ситуация, в която свидетел се глобява - това е, когато откаже да даде показания без уважителни причини, съдът му налага глоба.
Парична санкция се налага и на вещо лице. За него съдът налага глоба, ако той не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителна причина.
До глоба може да се стигне дори за трети лица, които не участват в дадено дело. ГПК разпорежда, че "ако трето неучастващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба и го подканва да го представи".
Съдът налага глоба и на връчител. Това става, ако той е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването. Глоба има и за този връчител, който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването.
Съдът налага глоба дори на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението, постановява кодексът.
Има и глоби за нарушения при разглеждането на дело. Така съдът налага глоба за нарушение на реда в съдебно заседание. Тя може да е за всеки присъстващ в съдебната зала. Налага се глоба и при неизпълнение на разпорежданията на съда. Такава може да има и при обида на съда, на страта, на представител, на свидетел или вещо лице.
Парични санкции се налагат от съда и при получаване на правна помощ. Ако лицето, което я получава, е посочило неверни или непълни данни в молбата и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ.
ГПК посочва и размер на глобата на всички гореизредени ситуации. Глобата е в размер от 50 до 300 лв. За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата скача от 100 до 1200 лв.
Срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната и до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Определението подлежи на обжалване с частна жалба.
Предвидено като отделна норма, че страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заедно с това заплаща глоба в посочените вече размери. И това определение на съда може да бъде обжалвано.
