Мощно начало на театралния маратон, наречен „Сцена на кръстопът“, постави в Пловдив новият спектакъл „Без кръв“ на режисьорката Диана Добрева и драматурга Александър Секулов снощи. Сценичната магия, създадена по литературния шедьовър на италианския писател Алесандро Барико, озари с алени светлини старта на 28-ото издание на фестивала, за да демонстрира за пореден път в изкуството, че само любовта придава смисъл на съществуването, ежедневно обезсмисляно от неравенство, войни и неоправдана жестокост.
Спектакълът е съвместна продукция на трупите на Пловдивския драматичен театър и Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ от Велес, Северна Македония. Това е финалната част от 2-годишния международен проект „Манифест“ на двата театъра, които за пръв път в историята на двете държави създават общ творчески екип и провеждат цялостен репетиционен процес. Той се е оказал толкова вдъхновяващ, че малко по-рано на пресконференция през вчерашния ден Диана Добрева го определи като своето най-голямо лично театрално чудо. А тя е имала в кариерата си чудеса много, доста от които са сбъднати именно на сцената на Пловдивския театър: „Вълци“, „Дебелянов и ангелите“, „Одисей“, „Едип и пророците“, „Коприна“… Александър Секулов е направил великолепна сценична адаптация на трудния текст на Барико и макар на моменти да се усеща, че този поетичен текст изначално не е предназначен за театър, въздействието е хипнотично.
„Без кръв“ на Барико е определян като безсмъртна любовна история, но тя започва с вражда и вендета и се осъществява като любов едва десетилетия по-късно. След края на една неназована и географски неопределена гражданска война омразата е останала да витае в душите и трима мъже, един баща и двете му деца са вплетени в нейните мрежи. Когато идват да мъстят и убиват, единият от мъжете открива под капака за мазето невръстната дъщеря на домакина, но не казва на другите и я пощадява. Тя пък го поглежда в очите и го обиква завинаги.
На визуално ниво спектакълът е стилизиран от Диана Добрева като испанска драма – с коридата, торерите, фламенкото, с арената и бика от декора (Минотавъра, жадуващ кръв?), с червеното и черното, с духовния летеж и усещането за дуенде. Но това съвсем не е Лорка. На вербално ниво в постановката се води напрегнат диалог между български и македонски актьори (преводът на репликите на македонски е на режисьорката Ана Батева, иначе романът е преведен от италиански от Толя Радева). Времето е пост-военно и куршумите би трябвало да са млъкнали, но омразите продължават да говорят – просто по традиция, по инерция, по народопсихология. Този езиков пласт прави спектакъла „Без кръв“ особено актуален и днешен за региона ни, който политиците все не могат да уравновесят и сякаш само артистите знаят как…
Има ли край отмъщението, или е омагьосан кръг, в който сме обречени да се въртим, е големият въпрос на романа. В спектакъла на Диана Добрева епосът и поезията, словото и музиката, жестът и танцът са като буре с барут и запалена кибритена клечка, отбелязват от екипа. Форсирането на омразата между хора и народи бележи духа на епохата, в която живеем. Но прошката ще сложи всичко на място. След много години една вече прецъфтяла жена ще срещне стар продавач на лотарийни билети, ще го разпознае, ще му припомни и ще му предложи да осъществят любовта. Под силния грим са актьорите Маргита Гошева и Васил Зафирчев. Редом с тях в спектакъла са Константин Еленков, Елена Кабасакалова, Патриция Пъндева, Красимир Василев, Георги Вачев, Симеон Алексиев, Катрин Гачева, Златко Шарков – от българска страна, Исидор Йовановски, Филип Христовски, Филип Василевски, Елена Димитрова, Кети Борисовска – от северномакедонска. Силната хореография е на училата в България Олга Панго, въздействащата музика – на Явор Карагитлиев и Сашко Костов, който свири и на живо в спектакъла. Сценографията е на Валентин Светозарев, костюмографията - на Раде Василев и Елена Вангеловска.
Приказка, завършваща с катарзис
"Без кръв" е хибриден спектакъл, автентичен, сериозен, който създава нов канон със собствена логика в театъра. Той е уникална театрална система, презентираща една ужасно тежка приказка, която завършва с катарзис – не само на сцената, но и в залата", посочи Сашо Димовски, бивш директор на Народния театър във Велес и автор на изследователски текст за целия процес, който ще бъде публикуван като специализирана театрална литература.
А общото усещане от представлението обобщи сценографът Валентин Светозарев: "Този спектакъл е материализирана емоция. Ще перифразирам посланието на апостол Павел: "Ако нямаш любов, нищо нямаш“. На сцената тази любов я има, затова стана изключителен спектакъл".
По време на откриването на 28-ото издание на фестивала „Сцена на кръстопът“, който ще продължи до 21 септември, служебният министър на културата Найден Тодоров каза: „Бих искал да отправя поздрав към политиците на две съседни страни, едната е нашата, със спектакъла тази вечер, който доказва, че хората могат да работят, да живеят и да творят заедно в мир и любов. Бих искал да пожелая на всички нас това да се случи и в истинския живот. Ролята на изкуството е да успокои неспокойните и да обезпокой прекалено спокойните“.
Малко по-късно организаторите на фестивала оповестиха, че докато публиката е аплодирала героите на вечерта в Пловдив, на Международния кинофестивал в Торонто актрисите Анджелина Джоли и Салма Хайек са представили филмова версия на романа „Без кръв” на Алесандро Барико.