Медия без
политическа реклама

„Без кръв“ обагри в алено „Сцена на кръстопът“

Новият спектакъл на Диана Добрева сблъсква визуално и словесно Испания и Балканите

11 Септ. 2024
Вражда след войната ще бележи целия живот на невръстните герои.
Георги Вачев
Вражда след войната ще бележи целия живот на невръстните герои.

Мощно начало на театралния маратон, наречен „Сцена на кръстопът“, постави в Пловдив новият спектакъл „Без кръв“ на режисьорката Диана Добрева и драматурга Александър Секулов снощи. Сценичната магия, създадена по литературния шедьовър на италианския писател Алесандро Барико, озари с алени светлини старта на 28-ото издание на фестивала, за да демонстрира за пореден път в изкуството, че само любовта придава смисъл на съществуването, ежедневно обезсмисляно от неравенство, войни и неоправдана жестокост.  

Спектакълът е съвместна продукция на трупите на Пловдивския драматичен театър и Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ от Велес, Северна Македония. Това е финалната част от 2-годишния международен проект „Манифест“ на двата театъра, които за пръв път в историята на двете държави създават общ творчески екип и провеждат цялостен репетиционен процес. Той се е оказал толкова вдъхновяващ, че малко по-рано на пресконференция през вчерашния ден Диана Добрева го определи като своето най-голямо лично театрално чудо. А тя е имала в кариерата си чудеса много, доста от които са сбъднати именно на сцената на Пловдивския театър: „Вълци“, „Дебелянов и ангелите“, „Одисей“, „Едип и пророците“, „Коприна“… Александър Секулов е направил великолепна сценична адаптация на трудния текст на Барико и макар на моменти да се усеща, че този поетичен текст изначално не е предназначен за театър, въздействието е хипнотично. 

„Без кръв“ на Барико е определян като безсмъртна любовна история, но тя започва с вражда и вендета и се осъществява като любов едва десетилетия по-късно. След края на една неназована и географски неопределена гражданска война омразата е останала да витае в душите и трима мъже, един баща и двете му деца са вплетени в нейните мрежи. Когато идват да мъстят и убиват, единият от мъжете открива под капака за мазето невръстната дъщеря на домакина, но не казва на другите и я пощадява. Тя пък го поглежда в очите и го обиква завинаги.      

На визуално ниво спектакълът е стилизиран от Диана Добрева като испанска драма – с коридата, торерите, фламенкото, с арената и бика от декора (Минотавъра, жадуващ кръв?), с червеното и черното, с духовния летеж и усещането за дуенде. Но това съвсем не е Лорка. На вербално ниво в постановката се води напрегнат диалог между български и македонски актьори (преводът на репликите на македонски е на режисьорката Ана Батева, иначе романът е преведен от италиански от Толя Радева). Времето е пост-военно и куршумите би трябвало да са млъкнали, но омразите продължават да говорят – просто по традиция, по инерция, по народопсихология. Този езиков пласт прави спектакъла „Без кръв“ особено актуален и днешен за региона ни, който политиците все не могат да уравновесят и сякаш само артистите знаят как…

Има ли край отмъщението, или е омагьосан кръг, в който сме обречени да се въртим, е големият въпрос на романа. В спектакъла на Диана Добрева епосът и поезията, словото и музиката, жестът и танцът са като буре с барут и запалена кибритена клечка, отбелязват от екипа. Форсирането на омразата между хора и народи бележи духа на епохата, в която живеем. Но прошката ще сложи всичко на място. След много години една вече прецъфтяла жена ще срещне стар продавач на лотарийни билети, ще го разпознае, ще му припомни и ще му предложи да осъществят любовта. Под силния грим са актьорите Маргита Гошева и Васил Зафирчев. Редом с тях в спектакъла са Константин Еленков, Елена Кабасакалова, Патриция Пъндева, Красимир Василев, Георги Вачев, Симеон Алексиев, Катрин Гачева, Златко Шарков – от българска страна, Исидор Йовановски, Филип Христовски, Филип Василевски, Елена Димитрова, Кети Борисовска – от северномакедонска. Силната хореография е на училата в България Олга Панго, въздействащата музика – на Явор Карагитлиев и Сашко Костов, който свири и на живо в спектакъла. Сценографията е на Валентин Светозарев, костюмографията - на Раде Василев и Елена Вангеловска.

 

Приказка, завършваща с катарзис

"Без кръв" е хибриден спектакъл, автентичен, сериозен, който създава нов канон със собствена логика в театъра. Той е уникална театрална система, презентираща една ужасно тежка приказка, която завършва с катарзис – не само на сцената, но и в залата", посочи Сашо Димовски, бивш директор на Народния театър във Велес и автор на изследователски текст за целия процес, който ще бъде публикуван като специализирана театрална литература.

А общото усещане от представлението обобщи сценографът Валентин Светозарев: "Този спектакъл е материализирана емоция. Ще перифразирам посланието на апостол Павел: "Ако нямаш любов, нищо нямаш“. На сцената тази любов я има, затова стана изключителен спектакъл".  

По време на откриването на 28-ото издание на фестивала „Сцена на кръстопът“, който ще продължи до 21 септември, служебният министър на културата Найден Тодоров каза: „Бих искал да отправя поздрав към политиците на две съседни страни, едната е нашата, със спектакъла тази вечер, който доказва, че хората могат да работят, да живеят и да творят заедно в мир и любов. Бих искал да пожелая на всички нас това да се случи и в истинския живот. Ролята на изкуството е да успокои неспокойните и да обезпокой прекалено спокойните“.

Малко по-късно организаторите на фестивала оповестиха, че докато публиката е аплодирала героите на вечерта в Пловдив, на Международния кинофестивал в Торонто актрисите Анджелина Джоли и Салма Хайек са представили филмова версия на романа „Без кръв” на Алесандро Барико.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата