Изложба, озаглавена „Никола Танев на път“ в Националната галерия отвори врати за посетители в началото на тази години, веднага след вдигането на забраната за галериите. Експозицията беше подредена в Двореца още в началото на декември - когато се навършиха 130 години от рождението на художника, но чакаше търпеливо разрешение от властите.
Пътуванията на Танев започват много рано и продължават дълго. Но те приключват рязко и не по негово желание, когато пристига Червената армия и превръща страната в лагер, а той е хвърлен в затвора.
Роден през 1890 г. в Свищов, пообиколил малко страната, малкият Никола се премества със семейството си в София, а през 1905 г., още незавършил гимназия, се оказва с баща си и брат си в Париж. Там учи две години в печатарско училище, където се проявява талантът му на художник, завръща се за кратко в България, а от 1908-а отново е в Париж - този път, за да учи в Парижката академия за декоративни изкуства. Обучава се четири години при проф. Пол Реноар и проф. Манжан, а последните две е ученик на Клод Моне.
Завръща се през 1912 г. и прави в Тръпковата галерия в София своята първа изложба, която има голям успех. Това му дава допълнително самочувствие. Танев е прекарал формативните си години, родил се е духовно в храма на световната култура, докато повечето му връстници още не са излезли от селата или малките си балкански градчета.
Вече женен, веднага след войната художникът отново е на път - Манхайм, Прага, Рим. В италианската столица открива изложба - 100 пейзажа от България, която има невероятен успех и почти всички картини са продадени. През юли се връща в София пътува няколко месеца из България - и вече е готов с картини за нова експозиция. В крайна сметка художникът има 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Европа - в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др.
Кураторът Иво Милев е събрал за първи път заедно 99 негови произведения - картини, маслени ескизи, скици, рисунки, илюстровани спомени, визуални дневници, много от които са непознати за широката публика. Показана е и част от архива на художника (също собственост на Националната галерия). Останалите произведения са от фонда на НХГ и от частна колекция и дават представа за пътешественическата страст на артиста.
В залите на Двореца ще видим не толкова художника, рисуващ слънчевите петна в сенчестите карловски дворове (макар да има и от тях), а Танев, който изследва готическите сгради и площадите на Мюнхен, корабчетата по Шпрее в Берлин, крайбрежната ивица на Стокхолм и островърхите кули на Краков. Но пътува и из България — привличат го пазар в Кюстендил, дюните на Месембрия, покривите на Търново.
Никола Танев е не само един от най-изтъкнатите български художници от първата половина на XX век, но и от най-продуктивни. Оставил е може би над 15 хиляди творби, но поради начина му на живот повечето от тях са в чужбина. Когато пристигал някъде, той оставал, докато направи достатъчно картини за една изложба, обикновено с малки платна, защото стават по-бързо и могат да се продадат по-лесно. Така финансирал следващото си пътуване. Това му позволявавало да живее безгрижно, но не и охолно. Обичал много да пътува, да рисува, да се връща и пак да заминава, да обича жените, но винаги да се завръща при жена си - до следващия път. Всичко това правел с неудържима виталност, талант, страст и енергия. А после дошъл 9 септември.
Това е краят на пътуванията и щастливите творчески години. Десетина дни след Деветосептемврийския преврат художникът е арестуван и и хвърлен в затвора. Без съд, без присъда и без никога да разбере защо. Остава зад решетките 6 мъчителни месеца, а когато пак без обясние е освободен, здравето му е сериозно разклатено.
За новата власт, която за разлика от предишната, има строги изисквания към художниците, пейзажът е третостепенен жанр. Танев е принуден да рисува миньори, манифестации и бригадири, ако не иска да бъде изхвърлен от художествения живот, но това не е тема на настоящата изложба. През 1949 г. той получава инсулт и остава парализиран, с изключение на едната си ръка. Това му позволява да направи едно последно пътуване (до Унгария) за лечение и остава така до края на живота му през 1962 г. Дотогодава той ще диктува и рисува спомените си от местата, където никога няма да се върне.
70 години по-късно Никола Танев продължава да е един от най-популярните български живописци, а вероятно и най-фалшифицираният. Тъй като е бил много модерен и популярен, немалко неизвестни художници са се опитвали да имитират стила му. Схемата обикновено е следната: измамниците намират някоя картина от по-неизвестен автор, която поне малко да прилича на негова, слагат ѝ един подпис „Н. Танев“ и се опитват да я продадат. Купувачи се намират. Това се видя ясно на изложбата от личната колекция на Красимир Дачев в галерия „Оборище“ през есента на 2019 г., когато по твърдения на именити специалисти почти всички картини, представени от колекционера като рисувани от Танев, са били идентифицирани като „автор неизвестен“.
Изложбата „Никола Танев на път“ ще остане в Двореца до 28 март.
