Изложбата "Жорж Папазов, когото (не) познаваме", посветена на 130 години от рождението на художника, ще бъде представена на 24 октомври в ямболската галерия, носеща неговото име.
Експозицията включва творби от фондовете на Националната галерия, Художествената галерия "Димитър Добрович" – Сливен, Художествената галерия "Жорж Папазов" – Ямбол и рисунки от частна колекция, които ще бъдат представени за първи път пред широка публика. Гост куратор ще е Мария Василева – пряко ангажирана с предаването на картина на художника в колекцията на Националния музей за модерно изкуство на Франция (по-известен като Центъра "Жорж Помпиду").
Жорж Папазов е един от малцината, а може би и единственият български художник, чието творчество се свързва с модернизма в Европа. Той твори във времена на трескава смяна на теченията в изкуството, но остава самобитен и разпознаваем. Като всички европейски творци, работили от началото на ХХ век, минава през различни течения и експерименти, за да достигне до зрелия си стил, който го прави разпознаваем, посочват организаторите на изложбата. Самият Жорж Папазов споделя пред Кирил Кръстев: "Всичко опитвах: експресионизъм, инстинктивна живопис, пясъчна живопис, абстракционизъм, "блъскани бои" (ташизъм), за да изразя моите блянове, мечти и видения, което са същност на моите разбирания за живопис."
Според Речника на сюрреализма на Едуар Жагер от 1982-ра "Папазов безспорно е един от предшествениците на това, които днес наричаме "абстрактен сюрреализъм" от средата на 20-тe години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон". В творческия си път от Ямбол до Париж художникът прави 25 самостоятелни изложби — в Загреб, Прага, Белград, Милано, Стокхолм, Чикаго, Hlo Йорк, Париж, и издава осем книги, сред които автобиографична и два романа. Спечелва вниманието и интереса на меценати и колекционери във Франция, Швейцария, Швеция и САЩ.
Жорж Папазов е роден в Ямбол през 1894 г., в семейството на търговец на едро. Той е най-малкото от шест деца и е отгледан с грижите на братята и сестрите си. Всички залагат големи надежди за развитието му и правят възможно заминаването му в чужбина. Образованието му преминава през Инженерно-техническото училище в Прага, където следва за паркостроител и строител на вили (1913 – 1918), а по-късно (1918) посещава в Мюнхен частната художествена школа на Ханс Хофман.
От 1924 г. Франция се превръща във втора родина за Жорж Папазов. Веднага след установяването си там, той започва активно да участва в художествения живот на страната. Франция е и мястото, където той умира през 1972 г. и прахът му е разпръснат над Средиземно море между Кан и Антиб, недалеч от Ванс.
През 1934 – 1935 г. се опитва да се наложи и в България, но не среща нужното одобрение и подкрепа. След години той с горчивина ще сподели пред Кирил Кръстев:"„Не бях очарован от приема ми.... и мисля, че и сега не ме разбират. (...) Тук все пак правя нещо за името на България, която ми е на сърцето."
Въпреки желанието да сподели изкуството си със своите сънародници, Папазов остава неприет и непознат в родината до края на дните си. Години по-късно творчеството му се оценява високо от специалистите, но въпреки това то остава непознато за широката публика. В последните десетилетия все повече се повдига завесата над творбите му, те придобиват популярност и постепенно Жорж Папазов заема нужното място на сцената на българските творци, посочват още от ямболската галерия.