Изложба с версията на „Мона Лиза“ от музея Прадо, открита тази седмица, хвърля нова светлина върху оригинала на Леонардо да Винчи. „Леонардо и копието на „Мона Лиза“, която ще остане изложена за публика в музея в Мадрид до 23 януари 2022 г., ще бъде първата експозиция посветена на тази картина. „В някои отношения това копие дава по-добра представа за намеренията на художника от оригинала в Лувъра в Париж”, пише TheArtNewspaper.
По-малко ентусиазиран е специалистът по Леонардо от Оксфордския университет Мартин Кемп. Ученият, който преди това е приписвал копието на един от двамата известни асистенти в ателието на ренесансовия майстор, казва, че „дамата от Прадо предава усещане за очарователна тревожност, а не духовното познание на леонардовата Лиза“.
До преди десет години картината в Прадо се смяташе просто за едно от многобройните ранни копия на „Мона Лиза“. След това реставраторите откриха, че черният ѝ фон е бил нанесен по-късно, а под него лежи пейзаж. Боята е премахната и през 2012 г. е обявено вълнуващо откритие: оригиналът на Лувъра и копието на Прадо имат сходни подрисунки. Това вероятно означава, че те са рисувани една до друга в ателието на Леонардо по едно и също време.
Някои части от композицията на копието са по-добре запазени, отколкото в оригинала. Те включват елементите от облегалката на стола, воала по ръба на тъканта на гърдите на жената и воала около лявата й ръка. Цветовете на копието от Прадо са значително по-ярки и вероятно се доближават до оригинала, тъй като картината на Лувъра е силно скрита от обезцветен лак. Копието вероятно показва и оригиналния вид на женските устни - с розовия оттенък, отбелязан от ранния историк на изкуството Джорджо Вазари.
Ключов въпрос е датирането на Мона Лиза от Прадо. Уебсайтът на галерията в момента му дава същия широк обхват като този на оригинала в Лувъра — от 1503 г. чак до смъртта на Леонардо през 1519 г. Изложбата обаче сега го датира малко в по-ограничен период от време - 1507-16 г.
Сайтът на Prado все още твърди, че неговото копие е от „един от учениците на Леонардо, вероятно Андреа Салаи или Франческо Мелци“. Салаи се присъединява към ателието на Леонардо през 1490 г. и може би е станал негов любовник, а Мелци пристига около 1506 г. Но Кемп поставя под въпрос тези приписвания: „Една подписана и датирана картина на Салаи няма нищо общо с копието на Прадо, а с надежден образец за сравнение от работата на Мелци за съжаление не разполагаме.“ Изглежда и Прадо сега клони към тази гледна точка, тъй като в публикуваното преди ден прессъобщение не се споменава нито един от тези двама ученици.
Но най-интересното е, че сега музеят в Мадрид приписва на същия неидентифициран автор и две други завършени копия по Леонардо. Това са така наречената "версия Ганай" (1505-15) на Salvator Mundi, от парижката колекция на маркиз де Ганай, и "Света Ана" в Музея Хамър, Лос Анджелис (1508-13).
Изложбата се занимава по-широко и с ролята на други копия, излезли от ателието на Леонардо приживе. Кураторите се съмняват, че нито една от основните версии на „Мадоната с чекръка“ (1501-10) не е авторско произведение, но са убедени, че са от ателието на Да Винчи. Версията Buccleuch е под наем в Националната галерия на Шотландия, Единбург, а другата е в частна колекция. Според уебсайта на галерията в Единбург обаче там все още приемат тяхна версия за оригинал на рененансовия майстор. Дебатите за приписването на Леонардо далеч не са приключили.
