"Нужна е пълна реформа в Министерството на културата!", заяви на пресконференция служебният министър на културата Найден Тодоров във вчерашния ден, иначе изцяло доминиран от очакването на премиерата на Джон Малкович по пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът" и протестите пред Народния театър във връзка с постановката. Диригентът Найден Тодоров говори за три варианта за излизане от кризата в културната сфера, върху които да стъпи секторът. Изборът ще бъде оставен на парламента в момент, в който се появи редовно правителство, посочи той. Трите разработени от него и екипа му варианта са дясно, ляво или центристко развитие.
Министър Тодоров обърна голямо внимание на трите "непослушни деца" на културата - Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Национален фонд "Култура" (НФК) и Национален филмов център (НФЦ).
"НИНКН има нужда от цялостно преформатиране. Искам камбанен оценъчен принцип за НФЦ и да се създаде двупистово финансиране за арт кино и художествено кино. НФК също трябва да промени модела на управление и да се създаде приоритетно финансиране, за да не може човек, който продава хладилници, да кандидатства по проект в културата, по който има много пари", заяви министърът.
Относно престъпните схеми в театрите в Разград и в Смолян, Тодоров съобщи, че финансовият директор на Министерството на културата, който в бил на поста и е одобрил отпускането на средствата, които бяха източени, е освободен от длъжност. Фиктивно назначените служители в театрите пък няма да получат заплати, защото не са се явявали на работа.
Културата е в криза не от сега, а от много години, изтъкна служебният министър, като посочи, че България все още няма Национална стратегия за развитие на културата.
Според него важните теми, които не търпят отлагане, в сферата на сценичните изкуства са промяна в Закона за развитие на културата с промяна на философията на финансиране, като се планират приходи и разходи за по-големи периоди и се въведе единна система за деловодство, счетоводство и продажба на билети.
Промяна на изчислението на работното време в културния сектор също е належаща. "Хората в културата правят всякакви движения във и около закона, за да успеят да работят така, както навсякъде по света, въпреки българското законодателство. Трябва да въведем адекватно изчисляване на работния труд в сферата на културата", подчерта Тодоров, като даде пример, че няма певец, който да пее по 8 часа дневно 5 дни в седмицата.
Сценичното изкуство трябва да гостува в районите, където няма такова, и да бъде извършена категоризация на държавните културни институти, като се въведе атестация на институтите, на техните директори и служители. "За каква национална стратегия говорим, ако всеки е поставен да решава сам за себе си", попита още министърът и се обяви за разделение на ръководителите на такива с художествени и с административни функции.
Според Найден Тодоров българските кадри в някои сценични изкуства изчезват, затова е необходим списък на застрашените специалности в културата. Министърът, който е и действащ диригент, даде пример, че миналата година в Музикалната академия са кандидатствали само двама цигулари. "Все още не осъзнаваме пропастта, пред която сме изправени. С единия крак сме в вече нея“, каза Найден Тодоров.
Министърът посочи, че трите най-важни сектора в държавата - образование, култура и здравеопазване, са на делегиран бюджет. "Оставени са едва ли не на самоиздръжка! Закъснели сме и няма време!" алармира той.
По отношение на независимия културен сектор Тодоров отбеляза, че в министерство няма нито един човек, който да отговаря за него. Няма отдел, отговарящ за медиите, нито такъв за дигитализацията. Трябва спешна промяна и в Закона за меценатството, който сега е нефункциониращ. "Това е едно недоносче, което трябва да се пренапише, за да се улесни дарителството", заяви министърът.
"Средният годишен бюджет за обновяване фонда на библиотеките е нула. Няма такъв! Ако директорът е инициативен, се получава, но системата не работи“, подчерта Тодоров. В плановете му също така влиза работата по създаване на университетска специалност "Българистика" на възможно повече места по света. Идеята е да се превеждат книги от български език на чужд език. Спешно трябва да се осъвремени и регистърът на читалищата, както и финансирането им: "Без читалища България е загубена, но за тази цел трябва да знаем къде са, какви са дейностите, които те извършват", коментира този български феномен министърът. Трябва да се направи и изцяло нова класификация на музеи и галерии.
Големите археологически обекти - никъде за тях няма пари за дейност, би тревога Найден Тодоров. "Ние не залагаме средства за експозиции или за закупуване на нови експонати", разкри той. Археологията също се нуждае от изменения в програмата за финансиране: "Решението е преминаване на многогодишен цикъл на финансиране - 3 години, 5 години... По света има археолози, които работят цял живот по един проект. Категоризацията трябва да се прави съвместно с БАН", каза Тодоров.
Във връзка с домакинството на България на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли догодина, Тодоров избухна срещу гласовете, които твърдят, че страната ни няма капацитет. "Ако е така, да обявим война на някой, да ни превземе и да се приключва", заяви той. Министърът посочи, че новите обекти, които ще бъдат предложени за списъка на световното културно наследство от България ще са голямата базилика в Пловдив, солниците на Провадия и двете стари столици Плиска и Преслав в комплект.
Министерството на културата си поставя за цел да бъде създаден един Български културен институт и всички досегашни да се превърнат в негови филиали. Освен това трябва да се отворят такива във всички страни, където има български малцинства.
"Имаме нужда от национален културен календар с приоритетни събития в него, иначе ще се случи като с Варненския балетен конкурс, който не знаем как да възстановим, а всички световни балетисти са тръгнали оттам", припомни Найден Тодоров.
В заключение министърът пресметна, че средствата, необходими за осъвременяване на всички реформи в културата, са около 800 млн. лева.
