На 80 години си отиде българската режисьорка и поетеса Мая Вапцарова, предаде БНТ. Тя е племенница на големия поет Никола Вапцаров (1909 - 1942), дъщеря на неговия брат Борис. Мая никога не се е срещала с бележития си сродник, тъй като е родена в Банско две години след убийството му.
През 1969 г. Мая Вапцарова завършва кинорежисура при Ищван Сабо в Будапеща, а след промените - и психология в САЩ. През 2007 г. става член на Съвета за електронни медии. От 2009 до 2010 е шеф на регулатора. Режисьор е на игралните филми "Мярка за неотклонение", "Лъжовни истории", "Пет плюс едно", "Ти помниш ли?", и на над 70 документални. Автор е на девет книги, сред които най-много цени "Посоки" и "Държавата Бабугерия търси легитимност". Издаде и дневника на чичо си Никола Вапцаров.
Поклонението ще е на 20 февруари от 14:30 ч. в църквата "Рождество Христово" в столичния квартал "Младост 3", съобщиха пред БТА близки на Мая Вапцарова.
В нейна памет припомняме участието й в рубриката на "Сега" "Пет истории на... ", където режисьорката и родственица на големия поет разказа цели осем случки от богатата си житейска и творческа биография.
8 истории на Мая Вапцарова
2010 г.
1. Левски, Ботев и Вапцаров
Брат ми се казва Никола Вапцаров, също както чичо ни. Имаше един професор Каишев, мастит математик, но и много твърд, че дори зъл по отношение на знанията на студентите си и трудно ги пускаше. А на един комшия милиционер синът му учеше при него, но се притеснило силно момчето преди изпита и влезе в психиатрията да го лекуват от стреса. Идва време да го вземат оттам и баща му помоли брат ми да го докара с колата. Отиват, милиционерът тръгва да си взема сина, но се бави два-три часа. На Кольо му писва, щото има и други работи, отива при лекарите и им казва: "Извинявайте, аз съм Никола Вапцаров. Тук докарах един милиционер да си вземе сина, ама нещо се забави. Искам да ви попитам дали ще се бавят дълго, та да отида да си свърша работа и пак да дойда, или да чакам." Те го поглеждат и питат: "Вие кой сте?" "Никола Вапцаров се казвам". "А-ха. Ела тук, седни и почакай." И го затварят в една стая, в която стои още около час. На него съвсем му писва и започва да чука по вратата: "Пуснете ме, защото имам работа." Те отварят и казват: "Ама, разбира се. Ще те пуснем, но почакай още малко, докато си свърши работата милиционерът." Кольо обаче бесен. След малко се явява един санитар и иска да му слага усмирителна риза. Брат ми още по-нервен почти им крещи: "Ама разберете бе, аз наистина съм Никола Вапцаров." И тогава оня му казва: "А бе братче, тука има един Левски, има един Ботев, та сега и Вапцаров се яви да им попълним групичката." И в девет часа вечерта ми се обаждат да ходя там и да доказвам, че наистина имам брат, който се казва Никола Вапцаров. Този случай дълго не го разказвахме, обаче той достигнал до ушите на Радой Ралин от един от лекарите и той го разгласяше на воля.
2. Кой прави кино у нас
След като завърших кинорежисура в Унгария, трябваше да направя дипломна работа у нас. Тя бе филмът "Айнщайн. Теория на относителността", но за да стигна до него, изискването беше да имам 2 години стаж като асистент-режисьор. И ме повикаха Васил Мирчев и операторът му, на когото всички викаха Желeзния, на снимки на техен филм, които бяха пред тогавашния мавзолей. Васил Мирчев малко накуцваше, а за зла беда на Железния му беше влязла стружка в окото, бе опериран и му бяха сложили превръзка. Те обаче си снимаха, а народът се тълпи - на центъра на София сме все пак, оградили сме мавзолея с въжета и всеки се буташе да види какво става. По едно време дойде един старец, погледа, погледа, па рече: "Какво става, бе? Кьораво и сакато взе да снима филми. Къде ще му излезе краят на българското кино?"
3. На вулкан ли е Банско?
Сега Меркел ще идва на посещение у нас. По този повод се сещам за четири случки с немци, три от които са и родови. Когато Ламартин идва у нас, отсяда в онази къща, дето днес я разграбиха в Пловдив. Той обаче е с един немски проповедник. И двамата са удивени от красотата и самобитността на страната ни. Стигат в Пловдив и започват да се дивят. Все "Ох и ах", "Каква хубава страна." Докато възклицават и зяпат, куфарите им изчезват. Когато поглежда надолу, немският пастор допълва: "И крадлива." В първите години, когато избират Фердинанд за княз, той отива в Банско и отсяда в къщата на дядо ми. За да се представят пък, банскалии решават да направят нещо интересно за величеството. Какво, какво да е то? Решават да е сватба по банскалийски - но младоженката си е мъж. Правят обаче целия ритуал, който започва и завършва с банското хоро. Възхитен, Фердинанд лепи на младоженците по една жълтица на челото. Веселбата продължила, Фердинанд си пийнал хубаво, а нашите хора само това и чакали и му обрали часовника, бижутата, парите. Народът не се посвенил да си обере царя. През 1916 г. кайзер Вилхелм II също отива в Банско с Фердинанд, за да узаконят официално новоосвободените български земи, и по този повод се подготвят тържества, та даже участва 101-годишната баба Пелагия, която трябва да им поднесе букет, а за случая си прави нови зъби. Банскалии обаче решават, че стават страхотни гуменици (обувки с такава подложка) от гумите на колите на Фердинанд и Вилхелм. През нощта издебват охраната и отнасят няколко гуми. Такива гуменици съм виждала и днес в Банско. Заради този инцидент Вилхелм остава няколко дни в Банско, докато доставят нови гуми на колите. Когато пък разквартируват немците през Втората световна война, банскалии събират стари гуми и ги горят зад връх Тодорка, а на войниците разправят, че до града има вулкан, който всеки момент може да изригне, ей го къде пуши, та да не се застояват много. Този номер се повтори и когато започна голямото строителство на хотели в Банско. Натрупаха зад връх Тодорка 800 гуми и ги запалиха. Тогава пък Гьоре Лечев излезе на площада и разказваше: "Оно Банско е било вулкан. И винаги мое да изригне." Ама си построиха хотелите. Та поуката от тая работа е, че тоя народ винаги ще измисли нещо. Ние сме етнос на кръстопът и ако сме оцелели, то е, защото винаги сме измисляли нещо нетрадиционно. А чужденците харесват тия ни, меко казани, странности. Та затова е хубаво, като дойде Меркел, да стане и нам "гут" и вам "гут".
4. Вапцаров става член на писателския съюз за две буци сирене и 12 свещи
Тази история се отнася за моя чичо, но ми я е разказвал Радой Ралин. Вапцаров го приемат в Съюза на писателите посмъртно, и то едва през 1948 година. Защо? По това време тъкмо е минала национализацията. Заредили са се гладни години и в тях са раздавали с купони на писателите по две буци сирене и 12 свещи, защото е нямало и ток. Точно тогава съпругата му Бойка отива в писателския съюз и настоява да го приемат. Така Вапцаров става член на писателския съюз, а Бойка взема две буци сирене и 12 свещи с купони.
5. Граф Игнатиев се страхува от ВМРО
Бях на екскурзия в Швейцария и се запознах с внука на граф Игнатиев, също Николай, но Александрович Игнатиев. Голяма част от другите потомци са в Канада и Русия. Хранех лебедите на брега на езерото. В това време се приближи един човек, който заговори на руски. И ме попита каква съм по народност. Отговорих му. После се срещнахме още веднъж в българското посолство. След това започна да идва на гости, хареса му и го направи 4 пъти. Веднъж го водя в Банско. По пътя му разказвам историята ни, стигаме моста при Бараково и му казвам, че от едната страна са били турците, а от другата - силите на ВМРО и сега ще минем границата. И той като се засуети, притесни се, взе да си търси по джобовете и казва: "Е, ама аз не съм си взел паспорта. Как така ще отидем в Македония?". Накрая обаче разбра каква е работата. На няколко пъти подхващах разговор с него, че нещата, които притежава от дядо си, не са за лична употреба, а за музей. След дълги увещания той подари жезъла и часовника на дядо си, който е отмервал времето до подписване на Санстефанския мирен договор, на Националния исторически музей.
6. 500 долара и Ракел Уелч да се пръждосва
Като асистент-режисьор в Унгария участвах в снимките на "Синята птица" с Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър. Тогава за пръв път видях на какво е способен артистичният свят. Бъртън ме потресе с професионализъм. Два часа преди да започнат снимките, той беше там, облечен и чакаше за грим. Невероятна дисциплина. След няколко дни поиска една типично унгарска книга, преведена на английски, вероятно защото филмът, който снимаха, беше исторически. Купих му "Човешка трагедия" на Имре Мадач. Докато траеха снимките обаче, се разбра, че Елизабет Тейлър ще има рожден ден, който ще бъде честван в Будапеща. Тя твърдеше, че е 40-и. Аз знаех английски и заради това ме използваха да посрещам гостите й на летището и да ги настанявам по хотелите. Това ми беше страшно интересно, защото никога през живота си не съм си помисляла, че ще се срещна с Ринго Стар, Онасис, Алън Бейтс, Антъни Куин. Настанявах ги в "Дуна интерконтинентал" и "Гелерт". Най-интересното ми беше, че в един момент Елизабет Тейлър ме извика, изприпках горе до стаята й, тя ми даде 500 долара в плик и ми казва: "Отиваш и ги даваш на администрацията. Като дойде Ракел Уелч, да кажат, че няма място в тоя хотел, и да я пратят в "Гелерт". А упорито се носеше слух, че Бъртън й изневерява именно с Уелч. Когато започна рожденият ден, пък Елизабет Тейлър получи от Онасис един много ценен сапфир. На втория ден след това с Ричард Бъртън имаха страшен скандал и стигнаха почти до бой. Дали беше заради Уелч, дали заради сапфира, така и не се разбра. Но снимките на филма си продължиха, все едно нищо не е било. Сигурно големите артисти си изглеждат така. Истината е, че луксът беше пълен - хайверът дойде от Русия в едни сандъчета, шампанското се достави директно от Франция. Бяха поканили и политбюро на Унгария, а поканите бяха с едни истински сребърни украшения. Мисля обаче, че ние, българите, много по-добре умеем да си правим купоните, защото сме много по-живи. Там всеки се пазеше, мимиката му умерена, не смее да се отпусне, камо ли да се засмее, за да не се видят бръчките му.
7. Сиртакито на Антъни Куин
Че светът е малък, се убедих и на остров Корфу на почивка. След рождения ден на Тейлър в Унгария вярвах, че тези звезди съм ги видяла за пръв и последен път. Най-случайно на острова в хотел "Хилтън" се оказа Антъни Куин, който снимаше филм за едно отвлечено дете. Той беше с жена си. Тъкмо му се беше родило последното дете, а той беше станал баща на над 80 години, та бяха взели и бебето. И вечерта в ресторанта музикантите го подкачаха да играе танца на Зорба. Заради ролята си в "Зорба гъркът" той е нещо като национален герой в Гърция. И засвириха музиката на Теодоракис. Антъни Куин стана, вдигна детето пеленаче над главата си и изигра цялото сиртаки от филма. Потресе ме жестът му. А беше вече на 82 години. Велик.
8. Да пазиш знамето
Снимах документален филм във Велинград за Величко Керин, когото малцина знаят с това му име, а като Владо Черноземски. И аз търсех неизвестни истории около най-известния ни терорист, останал в историята като атентатор на краля на Югославия, Александър I Караджорджевич през 1934 г. Най-случайно се появиха негови далечни роднини с едно знаме. От дума на дума стигнаха дотам, че ми подаряват това знаме със заръката да го пазя и тържествено ми го предадоха. А аз съвсем наивно попитах: "Ами на кого трябва да го предам." "На никого. Ти го пази" - отвърнаха. Така това знаме си остана у мен. То е на младежката организация на ВМРО от 1926 година, с Яворов в средата. Той не е везан, а е рисуван от Мърквичка. Нарочно съм го сложила във вакуумирано стъкло. То е на Ванчевистката организация. По това време Ванче Михайлов вече е убил Тодор Александров и сам води ВМРО. Ценя го като символ.
