Днес ни е напуснал актьорът Васил Банов. Това съобщиха от Съюза на артистите на Фейсбук страницата си. Той бе на 78 години. В социалната мрежа много негови колеги и почитатели изразиха тъгата си от загубата, коментирайки качествата на актьора, които го бяха превърнали в жива легенда.
"Забележителен ювелирно точен актьор и точен човек, истински мъжкар - за него тези думи са много точни по един романтичен начин, валиден за друго време, респетиращ творец, но и изпълнителен, строг, но безкрайно чувствителен. Васил Банов, големият актьор отлетя. Благодарна съм, че го познавах и градяхме заедно. Аплодисменти!", написа кинорежисьорката Зорница София Попганчева.
"С обещанието, че не е за последно, но явно като за последно, те видях преди само 3 дни…. не искам да повярвам, че наистина е било за последно…. вярвах, че няма да е за последно. Как искам да имаме още много срещи… не е честно да си тръгнеш толкова бързо…. толкова много имам още да ти разказвам… толкова много те обичам…. ти беше моят пример не само за артист или за учител, но най-вече за човек. Най-силният човек, когото познавам. Научи ме на толкова много… и за киното… и за театъра… и за живота…. за всичко!", е емоционалното обръщение на актрисата Мария Бакалова.
"Отишъл си е един мъж с главно "М", с легендарен статус за мен още от момче, когато го гледах за пръв път в "Съдията"... Изключително харизматичен, неизчерпаемо енергичен, с млад дух и неповторимо чувство за хумор... И дори не ми позволяваше да му говоря "на Вие"! Поклон и аплодисменти, г-н Банов..." - актьорът и сценарист Павел Владимиров.
"Ще те нося в сърцето си Ва̀со и някога ще си продължим разговора", е посланието на Юлиан Вергов, който си партнираше с Васил Банов във филма на Павел Веснаков "Уроци по немски", и не само..
"Един вълшебен актьор, един голям мъж, чиито думи тежаха и разтърсваха като камбана. Щастлив съм, че живяхме в едно и също време, горд че успяхме и да поработим заедно в "Седем часа разлика". Поклон и светла памет!", Любен Дилов-син.
"С дълбока скръб и огромно уважение екипът на Министерството на културата изказва съболезнования на семейството и близките на обичания актьор Васил Банов – изключителна личност и творец, оставил ярка следа в историята на българските театър и кино. Неговото сценично присъствие беше винаги белязано с благородство, дълбочина и неподражаема сила. С ролите си – както на сцената, така и на екрана, Васил Банов ни даряваше с истинско изкуство, поднасяно със смирение, достойнство и професионализъм. Загубата му е тежък удар за културната общност и за всички, които го познаваха, обичаха и ценяха", гласи част от официалното съобщение на Министерството на културата за кончината на Банов.
Банов е роден в Карлово на 20 юли 1946 г. През 1967-1971 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Боян Дановски.
Работил е в театрите на Велико Търново (1970 - 1975), Враца (1975 - 1978), Софийски окръжен театър Ботевград (1978 - 1984), „Сълза и смях“ от 1984. Член на Съюза на артистите в България (1970), заместник-председател на УС на творческия фонд (1988 - 1989) и председател на УС от 1989, СБФД (1988). Васил Банов e баща на Боил Банов, министър на културата в третото правителство на премиера Бойко Борисов.
„Баща ми беше категорично против да стана актьор. „С карагьозлък няма да се занимаваш, това е загубена работа“, отсече той. Но, ако сега трябваше да избирам с какво да се занимавам, бих избрал спорта – тенис на корт, тъй като не си падам по колективните спортове“, припомня БТА споделеното от Васил Банов.
Първата роля на Банов в театъра е на д-р Соколов в „Под игото“. Актьорът на сцената се превъплъщава още в ролите на Луиджи в „Сърцето на Луиджи“, Рали в „Боряна“, Еди в „Побъркани от любов“. Филмографията му включва над сто роли в кино и телевизионни продукции като „Иван Кондарев“ (1974), „По дирята на безследно изчезналите“ (1979), „Капитан Петко войвода“ (1981), „Дунав мост“ (1999), „Патриархат“ (2005). Васил Банов играе и в телевизионните сериали „Столичани в повече“ (2011), „Седем часа разлика“ (2011), „Дървото на живота“ (2013), „Откраднат живот“ (2016-2017), „Дяволското гърло“ (2019), „Записки по българските въстания“ (1976), и в последните години – във филмите „Като за последно“, „Петя на моята Петя“, „Летовници“, „Чичо Коледа“, „Уроци по немски“.
„В театъра ми е мерак да изиграя крал Лир, но такъв, какъвто е според мен – своенравен и лош баща. А в киното ако имам възможност, бих играл в психологическа драма. Готов съм за такава работа, защото за мен изкуството е любов, омраза, смърт. Човек се ражда с болка, живее с болка и умира с болка. И в най-голямата комедия има някаква болка, а в най-страшната трагедия има нещо смешно“, казва Васил Банов, цитиран от БТА.
Сред най-запомнящите се негови театрални превъплъщения са в „Малки трагедии" на Пушкин, „Боряна" от Йовков, „Тримата мускетари" по Дюма, „Женитба" от Гогол, „Дърво без корен" от Хайтов, „Железният светилник" от Талев, „Когато гръм удари" от Яворов.
Озвучавал е филми и сериали. Носител е на специалната награда за цялостен принос в киното на фестивала за европейско кино „Златната липа“ в Стара Загора (юни 2018) и Наградата на прегледа на драмата (Велико Търново). През 2021 г. става почетен гражданин на София. През 2024 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите му заслуги в областта на културата.
