„На церемонията по откриването на Олимпийските игри в Токио прозвуча една от най-лошите поп песни на всички времена: Да, говоря за Imagine („Представи си“) на Джон Ленън, изпята от голям детски хор и куп знаменитости“. Така започва статия в консервативния New York Post, написана преди два дни от Робърт Барън, помощен епископ на Лос Анджелис (споменатите знаменитости са Джон Леджънд и Кийт Ърбан).
Епископът, който се представя за фен на "Бийтълс" и Ленън, особено го боляло да каже това, но то било вярно: „макар мелодията и аранжиментът му да са наистина красиви, текстът е покана за морален и политически хаос“.
Той е скандализиран още от самото начало: „Представи си, че няма рай / Лесно е, ако опиташ / Няма ад под нас, над нас е само небе / Представете си, че всички хора живеят за днес.“ Преподобният Барън пише, че „честно казано“ не можел да си представи нищо по-лошо. Защото да се каже, че няма рай или ад, означавало да се каже, че „няма абсолютен критерий за добро и зло - няма начин да се определи смислено разликата между добро и зло“.
Ако се някой се съмнявал в убежденията на римокатолическия епископ, да погледнел „десетките милиони трупове, натрупани през миналия век от хора, които приеха много сериозно твърдението, че „под нас няма ад, а над нас е само небе."
Ами „да живеем за днешния ден“ — не би ли бил утопия свят, в който всички просто живеем за днес, пита риторично духовникът и сам си отговаря: „да, би, но не забравяйте, че утопия буквално означава „несъществуващо място“. Можем да мечтаем за такова общество, но трябва да имаме здравия разум, за да разберем, че то никога няма да се сбъдне с нашите усилия - от тази страна на небето“, казва отецът, който се надява на същото, но от другата страна на небето.
Тук авторът влиза в известно противоречие със себе си, защото онези тоталитарни режими, които оставиха милиони трупове след себе си, също обещаваха прекрасен живот утре - когато построят комунизма, или завладеят света — а не днес, когато трябва да преодоляват известни трудности и да спечелят няколко войни. Тоталитарните режими също обещаваха рай (но под други имена) и по-късно, точно както правят и религиите.
"Когато повярваме, че можем да създадем рая на Земята, както направиха толкова много революционери и мечтатели през последните 200 години - казва Робърт Барън — тогава всъщност създавахме нещо като ад на Земята“. Тук също е пропуснато, че ад на Земята може да настъпи и по много други причини, освен революциионните мечти. Например при сблъсък между две религии, или дори между две деноминации вътре в една религия, както вече се е случвало многократно и продължава да се случва и в момента.
Следва: „Представи си, че няма държави. / Това не е никак трудно. / Няма за какво да убиваш или да умираш. / И дори религии също. / Представи си как всички хора / живеят живота си в мир”.
„Можех само да се усмихвам, докато хорът и знаменитостит пееха пише свещеникът. Да, тук Джон Ленън не е прав, че не е трудно да се направи, империите може и да престанат да съществуват, както се е случило с повечето от тях — но за националните държава държави, не е никак лесно да се направи, ако изобщо е възможно в обозримо бъдеще. А причини, заради които да се убива или да умира, със или без държави — винаги ще се намерят. Например за пари, заради религиозни вярвания, в класова борба — или заради хубавата Елена.
Епископът е запазил най-сериозните си възражения за най-накрая, Джон Ленън също е запазил за финала най-невъзможните си мечти, на които дори сам се чуди: „Представете си, че няма собственост / Чудя се дали можете / Няма нужда от алчност или глад / Братство на човека.“
Това наистина няма нужда от коментар, „защото Джон Ленън беше мултимилионер“, казва епископът. Но въпреки че се обявява за негов фен, свещеникът пропуска най-важното.
Джон Ленън е написал песен, в която говори за невъзможни мечти, а не примерно „символ верую на Ленъновия комунизъм“, още по-малко програма за действие след завземането на властта в 4 точки: забрана на религиите; разформироване на държавите; отмяна на частната собственост и задължително побратимяване на цялото население, както едва ли не го изкарва духовникът.
Ако наистина беше фен на Ленън, щеше да знае в какво вярва той. Изпял го е година преди Imagine в песента God: „Аз вярвам само в себе си. В Йоко и в себе си. Това е реалността”.
