„Медея“ в Народния театър не е просто поредният сръчен спектакъл по класически текст. „Медея“ на световноизвестния режисьор Деклан Донелан, неговия съавтор сценографа Ник Ормерод и – да, трябва да го кажем наравно с тях – на актрисата Радина Кърджилова, е преживяване от различен емоционален порядък: разтърсващо, преобръщащо, незабравящо се.
Преведени през „непредставителни“ вратички и стълби, иначе отредени само за артистите и персонала, стотината души публиката се озовават в сивкавото лоно на сцената. Звучи красива музика, а върху дървения подиум (почти единствен декор в аскетичния „Коринт“ на дуото Донелан-Ормерод) Медея и Язон – Радина Кърджилова и Велислав Павлов, танцуват своя любовен танц, слепи за всичко и всички останали. Както знаем обаче и от Еврипид, идилията на магьосницата от Колхида и аргонавта бързо приключва: и тук в един момент той изчезва, а тя продължава сама в почуда, опитвайки се с длани да повтори, запомни и задържи изплъзващите се негови контури…
Текстът на Еврипид в представлението не е променен (превод от старогръцки на български – Доротея Табакова), вероятно е донякъде компресиран, за да побере в малко повече от час трагедията на „варварката“, озовала се без подкрепа сред чужди, предадена от съпруга си в името на съмнителни опортюнистични цели, жажда за по-висок обществен статус и навярно за по-млада плът. Но и без вербални намеси историята е достатъчно универсална и докосваща с днешна дата: онази, която живее за любовта, извън всякаква умисъл за просперитет и самосъхранение, и кариеристът (да го наречем така на съвременен език), използвал я в начинанията си за слава и взрян в социалното си израстване чрез нова женитба с дъщерята на местния владетел Креон, фатално се разминават в житейските си приоритети. Открай време, още от Античността, види се, мъжете са от Марс, жените от Венера… Поругана в самата й същност на човек и личност, Медея замисля най-страшното отмъщение: част от него е да убие плодовете на тази стъпкана любов – двете си деца.
Постановъчното решение тази страшна приказка да бъде разказана от артистите, докато зрителите са прави около тях, е почти гениално в своята проста логика: те буквално са на агората, Медея/Радина се обръща точно към теб, докосва точно теб, изливайки болката си и търсейки разбиране за чудовищните си планове; Язон/Велислав поглежда точно теб, за да се оправдае за измяната, подплатена с уж добри намерения; коринтянките от хора в градски хипстърски дрешки (Радена Вълканова, Жорета Николова, Стефания Колева, Елена Иванова, Надя Керанова и Ана Пападопулу) ще хванат теб или съседа ти по място за ръката, за да го поведат към друга част на площада, където видимостта към главните герои в случващото се е по-добра. Ти не си просто зрител – ти си въвлечен да участваш и участваш. Онези, за които продължителното стоенето на крак е свързано с болка, ще се потопят в разкъсващите преживяванията на Медея дори физически. Но тяхното страдание е несъизмеримо в своята нищожност с онова, което преживява тя и което ще я доведе до загуба на разсъдъка.
Образът на Медея е изключително емоционално предизвикателство за актрисата с този смъртоносен екстаз на героинята и при този режисьорски метод, при който всичко в ролята трябва да се роди в репетиционната практика, от нейната собствена витална енергия. Докато останалите персонажи (властният, респектиращ Креон на Валентин Ганев, дойката Вяра Табакова, възпитателят Явор Вълканов, вестителят Стелиан Радев, Асен Данков като Егей, който обещава подслон на изгнаницата) играят психологически правдиво по Станиславски, нейното изпълнение, което през цялото време сякаш озарява със своята мрачна вътрешна светлина сцената, е решено по-различно. Радина Кърджилова на моменти ту иронизира сполитащото героинята й, за да „омаловажи“ болката, ту дистанцирано я „коментира“, за да смекчи патоса на решенията й, ту се хвърля в ситуацията с целия плам, на който е способна като актриса и човешко същество. Тя въздейства с поглед, с мимика, с глас, с уста, със скули, с ръце и нозе, подобно пренавита пружина: ту е умоляваща към Креон, за да я остави в града, ту крои пъклени планове, щом той обърне гръб; ту е нежна, разбираща и привидно примирена с решението на съпруга си да създаде ново семейство за доброто на всички, ту му е бясна като гневна фурия и сякаш иска да го изчегърта от утробата си, издавайки стонове на ранено животно… В нито един момент актрисата не е равна, монотонна или с приспани рефлекси – тя цялата е оголен нерв. Един познат режисьор след премиерата я бе определил без колебание като световна актриса. Какво повече от това може да се каже? Извънземна? Космическа? Ще бъде справедливо.
Изключително верен е Велислав Павлов като очарователен, но нелоялен партньор, маскиращ зад благородни намерения – всичко в името на децата, егоистичните си цели. Дойката, възпитателят, вестителят, приятелят, жените от хора и не на последно място – невръстните актьори Никола Сарджев и Петър Сарджев (с дубльори Борис Петришки и Боян Челебиев), за които „Медея“ навярно е доста зла приказка – всички дават максимума в катарзисното си съвместно свещенодействие. За да усетим накрая със страшна сила, че човек рано или късно си плаща за всичко…
След големия успех на премиерните представления на „Медея“, от Народния театър обявиха нови дати, на които постановката ще може да се гледа. Следващата възможност за зрителите да станат част от „жителите на Коринт“ ще бъде на 24 октомври. Спектакълът ще се играе също на 16 и 17 ноември, а през декември ще има три дати – 11, 18 и 19 декември.
