На 1 май скулпторът Венцислав Занков навърши 60 години и навръх рождения си ден откри нова изложба в столичната галерия "Кредо Бонум" — 13 фигури от чугун, създадени през последните години. Експозицията, наречена "Още са тук", се явява на мястото на обикновено очакваната в такива случаи ретроспективна изложба и ще остане в галерията до 28 май.
- Честит рожден ден и нова изложба! Защо не отбелязахте юбилея и с едно по-широко представяне на творческия ви път през годините?
- Ретроспективна изложба, това значи да се погребеш сам.
- За много хора би било интересно да видят работите ви накуп.
- Мислех и за това. Миналата година ходих на "Шипка" 6, говорих с Любо Генов (шефа на СБХ - б.р.) за два етажа. Но от друга страна си викам, да, готино е, но идеята е по-скоро в момента да покажа къде съм и защо съм, а не да историзирам сам себе си. Освен това трябва и ресурс, трябва спонсор. Някой да поеме организацията, транспорта, курирането — все неща, които се плащат, за да стане такава голяма изложба. Иначе и на мен ще ми е любопитно да събера всичките неща, да се получат сравнения — по периоди, по стилове, по техники, да се измисли някаква концепция… Да не забравяме и пандемията, която беше в разгара си, когато трябваше да започне организацията. Не знам дали някога ще стане. Може би един ден като умра, някой ще реши да направи такова нещо.
- В текста към изложбата обяснявате, че тя не е пряка реакция на войната и случващото се в Европа. Трябва ли, особено в моменти на силно обществено разделение, творците да изразяват ясно и публично своята позиция?
- Моралната си позиция — да. Но аз не мога да мисля като политик, защото според мен политиката надскача конкретното мислене, свързано с настоящия момент. Днес нещо може да ми изглежда като пълен провал, а след 10 години да се окаже, че е било идеалното решение. Аз тотално отказвам да давам становища по политически въпроси. Има си хора за това, те поемат тази отговорност. Мога да кажа, че за мен примерно убийството е най-гадното нещо. А вече за какво се принася в жертва човешки живот и какво стои зад това, не мога да се изкажа. Аз разделям политическото от моралното. Към днешна дата смятам, че двете нямат нищо общо.
- Новите ви скулптури са от чугун. Защо заменихте полиуретана, който външно много прилича на чугуна?
- Привлече ме това, че с чугуна се работи много просто. Формовам полиуретана, сипвам вътре чугуна и той изгаря. Няма калъпи и цялата тази технологична процедура, коята скулптурата изисква. Сега мисля вече друга технология — как да направя кухи, сглобяеми и големи 3-метрови чугунени фигури, да видим какво ще стане.
- Работили сте с дърво, камък, неон, бронз, маслени бои, полиуретан, въглен, видео, със себе си (кръв, коси) — не мога да изброя всичко. Тази непрекъсната смяна на материали на какво се дължи?
- Различните идеи и настроения се нуждаят от различни изразни средства. Нещо, което е за видео, не може да е скулптура, нещо което се нуждае от цвят и живопис, не може да бъде пърформанс. Самата идея влачи със себе си и медията, в която да бъде изпълнена. Днес имаме много повече изразни средства. В Ренесанса са работили основно с камък и бои. Било им е много по-лесно да избират медия, да копаят надълбоко и да се усъвършенстват, а не да се разстилат нашироко.
- Творческият ви път съвпада с годините на прехода. През 90-те бяхте известен като "скандален" художник, после започнаха да ви наричат "авангарден"… вие какъв се чувствате?
- Сега, понеже най-често правя фигуративна, антропоморфна скулптура, вече трябва да съм класик (смее се). Обаче и онзи ден някъде пак видях "авангардният художник". Като ти лепнат нещо, може да си го носиш цял живот. Труден беше преходът от "скандалния" и "авангардния" до просто "скулптора Венцислав Занков".
- Кога през тези над 30 години сте бил най-щастлив — или най-предизвикан творчески?
- Май точно в най-бурните години, през 90-те. Тогава имаше най-много надежда, енергия, оптимизъм… и свобода. После почнаха ограничения — това е скандално, онова не е политически коректно… А през 90-те тук беше разграден двор, всеки си правеше каквато иска, стига да има смелостта. Имаше свобода и вяра, че нещата се променят към по-добро.
- С какви илюзии ви беше най-трудно да се разделите?
- С илюзиите, че това, което се прави, има смисъл. Няма.
- Защо продължавате да правите изкуство?
- Не знам. Може би, за да изкарам навън това, което е в мен и да ми е по-леко. Иначе какъв е смисълът? За да продам нещо ли? Случва се, но това не може да бъде основна цел, защото тогава ще стана комерсиален артист в лошия смисъл, да правя изкуство за пари, от което съдбата ме е опазила. Да, искам да имам пари, но не на всяка цена. За много хора тези чугунени фигури може да са нещо безсмислено. А мен нещо ме е вълнувало, пробвал съм нещо, станало е, друго не е станало, разбрал съм за себе си някакви неща. Тоест това съм аз, част от мен е в този чугун. Това ме осмисля. Другото е някаква суета.
- Смятате ли ли, че с времето някои паметници стават излишни и трябва да отидат в музея?
- Да, би трябвало да ходят в музея. Музеите са пълни с такива неща. Въпросът е как се отнасяме към историята. Ето сега политическата коректност доведе дотам, че в Америка свалиха паметник на Теодор Рузвелт, защото бил на кон, а индианецът до него ходел пеш.
- Паметникът на Съветската армия трябва ли да отиде в музея?
- Да. Аз бях против махането на паметника „1300 г. България“ на Старчев от парка на НДК. След като него го махнаха, няма никаква причина да не махнат и този.
- Щяха да запазват фигурите, но …
- Те са запазени, бяха в леярната в Требич. Но само някои идиот би могъл да помисли, че фигурите могат дя бъдат нещо отделно от бетонната част.
- Важно ли е за вас кой е министър на културата?
- Не знам. Винаги ми се е струвало, че е голям проблем, и нещата започват да се подменят, когато творци разчитат на писане на проекти, за кандидатстване за финансиране. Тогава имаме нов жанр — писане на проекти. А резултатът може да се отчете всякак и винаги да е прекрасен, което не е вярно. Навремето още със Сорос изкуството тръгна в тая посока. Спонсорират се много автори, грантовете печелят тия, които са най-добри в писането, а не в правенето.
- За последен път връчихте основания от вас Железен орден за съвременно изкуство "Венцислав Занков" през 2019 г. Пандемията ли го уби?
- През тези десет години се появи ново поколение художници, които ми беше трудно да следя, пък и това, което правят, ми убягва като вълнение. Реших, че за да запазя смисъла на ордена и да не девалвира, трябва да го спра. Пандемията ми даде пролука това да стане безболезнено естествено.
