Европейската сметна палата (ЕСП) обръща внимание на новите предизвикателства в декарбонизацията, свързани с употребата на природен газ и с липсата на достатъчно информация за трансграничните проекти.
Успешното прекратяване на вноса на природен газ от Русия може да направи Европа зависима от вноса на втечнен природен газ (ВПГ) сочи доклад на евроодиторите, цитиран EuroNews.
ЕСП очертава глобалната картина:
Между 2021 г. и 2022 г. вносът на ВПГ се увеличава от 80 млрд. куб.м на 120 млрд. при общо увеличаване на вноса на газ от 22% на 34%, включително от Русия и тръбопроводен газ. До 2023 г. най-големите доставчици за ЕС са Норвегия (30%), САЩ (19,4%) и Северна Африка (14,1%), от Русия са 6,1% от вноса на ВПГ и 8,7% по тръбопроводи по данни на ЕС.
Рискът от зависимост от ВПГ е разгледан от Европейската комисия при моделиране на въздействието на намаляване на руските газови доставки през 2014 г., когато Москва анексира Крим. Само че ЕК „не е направила оценка на степента на увеличението на цената на ВПГ или въздействието му върху потребителите и конкурентоспособността. „Предвид зависимостта на ЕС от чужд газ ЕС не може да бъде спокоен за сигурността на доставките", посочва ЕСП.
В доклада се акцентира на още важни факти и събития.
През 2021 г. ЕС внася над 80% от природния газ, като 45% от всички количества идват от Русия (това е последната година преди инвазията на Русия в Украйна, която създаде криза, довела до цени на газа 339 евро за мегаватчас).
В края на 2023 г. цените се стабилизираха на около 45 евро за мегаватчас, но в доклада на ЕСП се подчертава, че приносът на отделните държави в ЕС за гарантиране на стабилни доставки на добри цени не е "равностоен".
Четиринайсетият пакет санкции срещу Русия е насочен срещу руския ВПГ, но само доколкото вносът се транзитира за препродажба. Ограниченията обхващат както прехвърляне от кораб на кораб, така и прехвърляне от
кораб до брегови съоръжения и дейности по пренатоварване, като не засягат вноса, а само реекспорта към трети държави през ЕС, се казва в съобщение до медиите от Съвета на ЕС.
В доклада на ЕСП се препоръчва ЕС да разработи мерки за улавяне, съхранение и ползване на въглерод с оглед на стратегията за енергетиката и климатичния преход, тъй като "ЕС ще продължи да се нуждае от „значителни количества природен още дълги години за енергийно интензивната си промишленост“.
Към момента са набелязани само четири търговски проекта за улавяне, съхранение и ползване на въглерод в ЕС с капацитет за улавяне на 1,5 милиона тона СО2 годишно.
Европейските одитори призовават за „подобряване на прозрачността“ във връзка с избора на енергийни инфраструктурни проекти, свързващи държави от ЕС - т.нар. „проекти от общ интерес“, като ги описват като „комплексни“, с „много оценки и стъпки“ и „различни инвеститори“.
Общо 1,6 милиарда евро са дадени за газови проекти от общ интерес между 2014 г. и 2020 г., като 18 са получили финансиране за строеж, посочва ЕСП.
„Установява се, че резултатите от проектите са неясни, което затруднява оценяването на темпа на изпълнение на проекти от общ интерес и добавената стойност от това даден проект да е общ интерес… В този процес се установяват редица проблеми, от които могат да се извлекат поуки за бъдещите проекти", сочи докладът.
