Европейската икономика отбеляза най-силното си свиване от 1995 г. насам - откакто се води статистика. През второто тримесечие на годината, в което COVID-пандемията обхвана всички страни членки и те започнаха да предприемат ограничителни мерки срещу разпространението на заразата, спадът на БВП за страните от еврозоната е 15%, а на целия ЕС - 14.4%, показват данните на Евростат.
Отбелязаният икономически спад през първото тримесечие на 2020 г. бе по-слаб - 2.5%, а за еврозоната -3.1%, припомня Евростат.
Сред страните членки, за които към момента има данни, с най-голям срив в икономиката през второто тримесечие е Испания (-18.5%), следвана от Португалия (-14.1%) и Франция (-13.8%). Литва (-5.1%) отчита най-слабо намаление на БВП.
Най-голямата икономика в ЕС - Германия, отчита спад на БВП от 11.7%.
Данни за БВП на България за второто тримесечие все още липсват. За първото тримесечие НСИ отчете спад от 3.3%, а прогнозите на БНБ и ЕК са за свиване на икономиката ни с около 7% за годината.
Финансови експерти обаче очакват икономиките в ЕС и еврозоната да започнат да се възстановяват още през третото тримесечие на 2020 г.
В доклада си от юли Европейската комисия прогнозира, че реалният БВП на еврозоната през тази година ще спадне с 8,7 % заради пандемията от COVID-19.
---------------------
Междувременно финансовото министерство публикува предварителните данни за изпълнението на бюджета към края на юли. Според тях от данъци в хазната са влезли 25.233 млрд. лв., което е с 1.122 млрд. лв. по-малко от същия период на миналата година.
Подробности около данъчните постъпления за юли все още няма - по-детайлните данни ще се появят след месец. Премиерът Бойко Борисов се похвали тези дни, че въпреки свалянето на ДДС от 20 на 9% от 1 юли за ресторантьорските услуги, книгите, бебешките храни и пелени, постъпленията от налога се увеличили с 28 млн. лв.
Направените разходи за първите седем месеца на годината са в размер на 23.507 млрд. лв., което означава, че бюджетният излишък продължава да расте. В края на юли той вече е 1.726 млрд. лв. (1.5% от БВП), като месец преди това бе 1.564 млрд., а в края на май 1.313 млрд. лв. Според актуализацията на бюджета в началото на април той трябва да приключи годината с 3.5 млрд. лв. дефицит (2.9% от БВП).
Причина за излишъка са забавените разходи - към края на юли те са 49% от актуализирания разчет, докато приходите са достигнали 57% от планираните.
По-подробни данни МФ предоставя за данъчните постъпления към края на юни. Приходите от ДДС са в размер на 5.206 млрд. лв., което съпоставено с края на юни 2019 г., намаляват с 342,5 млн. лв. Причина за спада е намалената стопанска активност, спадът в потреблението, вноса и износа вследствие от въведените ограничителни мерки срещу COVID-19, както и спада на цената на суровия петрол, обясняват от МФ.
Приходите от акцизи за полугодието са за 2.546 млрд. лв. - намаление от 302,7 млн. лв. спрямо миналата година.
От корпоративен данък към края на юни са събрани 1.089 млрд. лв., като намалението е с 249,9 млн. лв.
Единствено данъците върху доходите на физически лица бележат ръст в сравнение с първото полугодие на миналата година - те са в размер на 2.072 млрд. лв., което с 88.7 млн. лв. повече.
