В трудната 2020-а година спестяванията на българите поставиха абсолютен рекорд. Депозитите на домакинствата в банките са се увеличили с почти 10 процента и за първи път в историята на страната са надхвърлили 61 млрд. лева, показва статистиката, водена от БНБ.  За сравнение сумата е 52% от всички стоки и услуги, които икономиката на България е произвела през миналата година (т.е. парите на гражданите в банките са колкото половината от брутния вътрешен продукт).  Нещо повече, данните на БНБ разкриват, че спестяванията на хората не само продължават да се увеличават, но дори растат с по-високо темпо от преди кризата. Какви са причините за тази рекордна спестовност - във времена на пандемия и на тежки социално-икономически проблеми? Експертите на финансовия портал "Моите пари" обясняват феномена, като подчертават  - това, че вложенията в банките се увеличават, не означава, че сме станали по-богати.

"Изминалата 2020 г. беше белязана от събитие от вида, който икономистите наричат „черен лебед“ - защото е твърде рядко, непредвидимо е и идва съвсем неочаквано. COVID-19 доведе не само до криза в световните икономики, но и промени изцяло нашите навици. "Отлагане на разходите за текущо потребление и невъзможността да се предприемат пътувания и екзкурзии се считат за основни причини за нарастващите обеми привлечени средства в банковата система", посочват анализаторите. Страхът от загуба на доходи кара домакинствата да бъдат особено предпазливи по отношение на харчовете си и ги тласка да заделят "бели пари за черни дни".  И тъй като времената са несигурни, мнозинството българи предпочитат да вложат средствата си в банка, вместо да търсят начин да ги увеличат - например да инвестират в акции или в някакви фондове.

Всъщност феноменът не е само български -  данните на Европейската централна банка разкриват, че депозитите растат и в страните от еврозоната. Ръстът на спестяванията в различните страни варира, като зависи от различни фактори:  предприети правителствени антикризисни мерки за справяне с последствията от кризата;  навици и манталитет за спестяване на населението; равнище на доходите и  възможност за заделяне на средства, разполагаем доход и др., коментира Десислава Николова от "Моите пари". 

Близо до нулата

През последния месец на миналата година средният лихвен процент за новопривлечени срочни депозити на домакинствата е бил близък до нулата  - 0,14%.  При тези нива  доходността има малко значение -  ако допреди няколко години размерът на лихвата беше водещ фактор за избор, сега потребителите търсят удобство и гъвкаво обслужване и все повече ще се ориентират към "дигитално спестяване"  - тоест откриване на депозит през компютъра или телефона, п рознозира Десислава Николова.

*  НТООД  (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) -  синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и религиозни общества, читалища, културни и спортни клубове и други.