С 11 гласа "за", 4 против и 3 въздържали се, депутатите от бюджетната комисия одобриха на първо четене предложението на служебния кабинет бюджетът за тази година да продължи действието си и през 2023 г. до съставяне на ново правителство.
Против гласуваха от "Продължаваме промяната", които настояват парламентът да задължи служебния кабинет да внесе редовен закон за държавния бюджет за 2023 г. "Имаме месец и половина да гласуваме нов бюджет с политиките, по които да намерим консенсус", каза Асен Василев.
ГЕРБ и БСП подкрепиха удължаването на бюджета за 2022 г., но с напълно противоположни цели.
Според БСП има възможност между първо и второ четене на удължителния законопроект да внесат поправки и предложенията си за различни социални политики. На практика левицата смята, че депутатите може да гласуват на второ четене напълно нов бюджет за 2023 г. "Приемането на бюджет за БСП е по-важен приоритет от излъчването на редовно правителство. Има риск дали ще излъчим ново правителство, но не може да оставим страната без бюджет", заяви Румен Гечев.
Според ГЕРБ няма как да се гласува нов бюджет без тригодишна прогноза, но изработването на такава прогноза е работа на редовно правителство. "Не трябва да поставим редовното правителство пред свършен факт и то да не може да си изпълни програмата", заяви Кирил Ананиев.
Ананиев изчисли, че направените вече от ПП и БСП предложения за нови разходи и социални плащани ще увеличат дефицита догодина до 8-9%. Затова ГЕРБ смята, че е добре да има "временно самоограничение" в харчовете до излъчване на редовно правителство и до назначението на министър на финансите, зад който има парламентарно мнозинство. "Иначе рискуваме популизъм в разходите", заяви Ананиев.
Бившият финансов министър Асен Василев опонира, че няма опасност от фискална вакханалия, защото до такава не се е стигнало при двете бюджетни актуализации тази и миналата година.
"Ако не успеем да съставим правителство и през март има избори, това означава да се сформира редовен кабинет чак през май, а бюджет да има през юни. Може ли дотогава да бъдем без бюджет? Има ли достатъчно буфери да посрещнем разходите при такава ситуация?", попита Мартин Димитров от ДБ.
"До юни-юли държавата може да фукнционира нормално с всички плащания, включително и индексация на пенсиите с швейцарското правило от 1 юли", посочи служебният финансов министър Росица Велкова. Тя посочи, че в началото на 2023 г. законът за публичните финанси позволява на правителството да тегли заем за рефинансиране падеж по стар дълг през март, а до юни може да се ползват средства от Фискалния резерв.
Управителите на НОИ и на здравната каса също увериха депутатите, че няма да има проблем в тяхната дейност догодина, ако не бъде гласуван нов бюджет.
За изслушване в бюджетна комисия бе поканен и управителят на БНБ Димитър Радев. "Подкрепям подхода на Министерство на финансите", каза Радев. По думите му пазарите очакват ясни сигнали за намаляване на бюджетните дефицити, а не за разхлабване. "В противен случай има реален риск финансовите пазари да ни накажат", предупреди Радев. За пример той даде високите лихви, които инвеститорите предлагат за българските ценни книжа. "Това е само началото", заяви управителят на БНБ.
От Фискалния съвет също смятат, че трябва Народното събрание да се придържа към по-дисциплинирана фискална политика. "Заради разхлабването през последните две години икономиката ни прегрява. Това води до още по-голяма инфлация", посочи Любомир Дацов от Фискалния съвет.
КРИЗА БЕЗКРАЙ
Ресторантьори и хотелиери настояха и догодина да продължи действието на намалената на 9% ставка ДДС. Тя бе въведена като антиковид мярка в средата на 2020 г. като компенсация за затворените заведения и хотели. Мярката приключва в края на тази година.
"Ковидът отмина, но кризата в нашия бранш - не. Финансовите щети, които понасяме, няма да ни позволят да се възстановим поне до 2025 г." , посочи председателят на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов пред депутатите от бюджетната комисия в НС по време на обсъжването на първото четене на проекта на служебното правителство за удължаване на тазгодишния бюджет.
От Асоциацията на заведенията и от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация посочиха, че по време на ковид-пандемията близо 9 месеца заведенията са били затворени и на практика не са можели да се възползват от намалената ставка. След избухването на войната в Украйна, драстичното поскъпване на тока и горивата и високата обща инфлация рязко паднали доходите на хората и на потреблението, а оттам и оборотите на ресторантьорите и хотелиерите. "Ако не получим подкрепа, ще изгубим кадрите си", предупредиха от БХРА.
