На 20 февруари препатилото строителство на магистрали у нас ще преживее исторически момент - ще бъде пуснато движението през новия тунел "Железница" на автомагистрала "Струма". Съоръжението е с дължина около 2 км и е най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас. Заедно с отсечките преди и след него в експлоатация се въвеждат 5 км автомагистрален път, съобщават от министерството на регионалното развитие.
Тунелът е с две отделни тръби за движение и има всички системи за безопасност, енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа и т. н. Между тръбите има четири напречни връзки за пешеходци и още две за автомобили, по които ще могат да минават линейки, пожарни и други специализирани машини. В случай на пътен инцидент или затваряне на една от тръбите те ще се използват за безопасно извеждане на пътниците. Изграден е и обслужващ път при южния портал на тунела откъм Симитли, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река, подпорна стена и др.
Тунелът е изграден по нов австрийски метод. На денонощие са прокопавани около метър и половина във всяка тръба и веднага след това е изграждана първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери. В социалните мрежи вече стана популярно съобщението на МРРБ, че при строителството са вградени и четири икони на Св. „Иван Рилски“, каквито са традициите в тунелното строителство.
АМ „Струма“ е първият инфраструктурен обект, на който е изградена хеликоптерна площадка. Тя е на около 410 м от южния портал на тунела, пътувайки от Благоевград към Кулата. На нея ще могат да излитат и кацат медицински вертолети до 3,750 тона. Максималното тегло на една медицинска въздушна линейка заедно с оборудване, гориво и екипаж е около 3,175 тона. Хеликоптерната площадка ще може да се ползва и от вертолети на държавни институции – ВВС за спасителни операции при тежки или масови инциденти, от планинската спасителна служба и други.
Строителството започна през 2019 г. и струва 215,4 млн. лв. без ДДС. Проектът се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
