Бизнесът в България се възстановява след пандемията от Covid-19, но оставаме на опашката в Европа по конкурентоспособност. Това сочи Годишникът на световната конкурентоспособност 2022 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), чиито данни са цитирани от Центъра за изследване на демокрацията.
През 2022 г. България заема 53-то място от общо 64 държави, което показва липса на напредък от 2021 г. насам. Отчмита се влошаване с пет позиции в сравнение с 2020 г. и с петнадесет позиции в сравнение с 2009 г., началото на 12-годишното властване на ГЕРБ. Силно обезпокоителен е фактът, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. Вероятността за положителни реформи или напредък в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени само чрез подходящи корективни мерки при формирането на политиките, държавното управление и бизнес лидерството, посочва се в доклада, отчитат от IMD.
В годишника пише още, че на този фон българската конкурентоспособност е
изложена на геополитически сътресения и нарастваща инфлация,
предизвикана от разходите за енергия. Съществен проблем са непоследователните политики в областта на енергетиката и климата. Риск носят още конфронтацията между изпълнителната и съдебната власт, липсата на надеждно антикорупционно правоприлагане и ограничените инвестиции н научно-изследователска и развойна дейност.
Към 2022 г. българската икономика почти напълно се е възстановила от икономическите последици от пандемията, въпреки че сега както предприятията, така и домакинствата изпитват негативните последици от повишаването на цените на енергията. След инвазията в Украйна енергийно интензивната икономика
беше негативно засегната от енергийната си зависимост от Русия.
Скоковете на цените на енергията и продължаващите смущения в световната верига на доставките доведоха до най-високите нива на инфлация, наблюдавани в последното десетилетие. По този начин уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата криза, представлява потенциална заплаха за индекса на бедността и жизнения стандарт, посочва се в анализа.
В годишника се отчита, че страната остава на същото място, но бележи подобрения в повечето от икономическите й показатели (14 от 20). Понижава се обаче значително класирането на България по отношение на пазара на труда (от 23-о на 46-о място) и по отношение на публичните финанси (от 21-о на 38-о място).
През последната година условията на пазара на труда в България са се влошили, отчита годишникът. Равнището на безработица се стабилизира от последиците на пандемията, но в страната продължават да се наблюдават неблагоприятни демографски процеси, свързани с
високите нива на неактивност сред хората в трудоспособна възраст,
както и застаряващото и бързо намаляващо население. Като положително развитие се отбелязва, че България продължава да се нарежда в топ 10 на страните по отношение на възнагражденията на мениджърите, специалистите в сферата на услугите и дългосрочния растеж на работната сила. По-ниските ставки на корпоративния данък в страната привличат чуждестранни инвеститори и глобален аутсорсинг.
Годишникът подчертава, че България продължава да подобрява конкурентоспособността си в областта на международната търговия, като страната заема 19-то място от общо 63. Макар че основният й партньор при износа остава ЕС, България е
постигнала значително увеличение на експорта си и за трети страни.
По отношение на международните инвестиции обаче страната е паднала до 60-то място. В това отношение е изключително важно България да положи повече усилия за привличане на преки чуждестранни инвестиции чрез подобряване на регулаторната си рамка и предоставяне на подходящи финансови стимули на заинтересованите компании, препоръчва докладът.
Пред България продължават да се разкриват множество възможности за подобряване на инфраструктурата, особено в технологичния сектор и в жизненоважните области на науката и образованието. Във всички тези области Годишникът леко подобрява класирането на България, но тя все още остава по-близо до групата на изоставащите държави.
