Моделът на субсидиране в земеделието води до редица изкривявания. Вместо да се дават субсидии на единица площ, трябва да се търсят възможности за подпомагане на инвестициите в земеделските стопанства. Това ще доведе до повишаване на производителността и рентабилността им.
Това препоръчва в интервю за БНР директорът на Института по аграрна политика проф. Божидар Иванов. По думите му този сгрешен модел на субсидиране е довел до това едни аграрни сектори да се развиват много силно, докато други, "които осигуряват главната част от храната за населението", повече от 20 години изпитват трудности и ще продължават да изпитват.
В последните 15-20 години България се представя много силно и има много добри позиции на пазара на зърнени и маслодайни култури, и това ще продължи и занапред, независимо от някои колебания заради климатични фактори, отбелязва професорът.
На другия полюс обаче са чувствителните сектори, които осигуряват главната част от храната на населението и засягат пряко потребителите - производството на мляко, месо, зеленчуци и плодове.
"В тези сектори самото производство във фермите, начинът, по който функционира веригата, пазарната организация, са много сложни и свързани с прекалено големи изисквания и за инвестиции, и за добри управленски умения, и за много добра организация на пазара. Оказа се, че конкуренцията в ЕС и местоположението на България в съседство със страни, които са много силни специално при плодовете и зеленчуците, е изпитание за нашите производители. А и самата обща селскостопанска политика на ЕС, която е ориентирана не толкова към подкрепа на производството, а към подкрепа на доходите на самите стопани, не допринесе тези сектори да се представят на нивото, на което ни се иска", каза експертът.
Ако до 2007 г. политиката на подпомагане на селското стопанство е била обвързана с количеството на производството, то след влизането ни в ЕС, субсидиите са се откъснали от производството. Сега всички производители получават единно плащане на декар. Колкото повече площи има едно стопанство, толкова повече допълнителен бонус получава то. А това са стопанства с ниски разходи на единица площ, където печалбата и доходността зависят от икономия на мащаба и стремежът е да се увеличават площите.
Това води и до изкривявания, казва проф. Иванов. При стопанствата с големи площи, каквито производителите на зърнени и маслодайни култури, делът на субсидиите към общите разходи достигат 30 и повече процента. Докато при производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци, са едва 5%. Тези фермери не могат да разчитат на субсидии, затова и много стопанства се закриват. За 15 години 75% от земеделските стопанства у нас са изчезнали - те са намалели от 500 хил. през 2005 г. до 132 хил. към 2020 г., показва анализ на Института по аграрна политика.
За производствата на мляко, месо, плодове и зеленчуци, трябва да търсят други възможности за подпомагане, които да увеличат тяхната производителност, а оттам и чисто пазарно да се стабилизират, смята експертът. И дава пример с подпомагането на инвестициите в такива производства.
