Изоставането на малките от големите общини става все по-осезаемо. Основните разлики са в заетостта, инфраструктурата, демографията, финансовото състояние и данъчната политика на местно ниво. Изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), публикувано през миналата седмица, показва какви точно са проблемите и каква е цялостната картина на икономическото и социалното развитие в осем от най-малките областни центрове в България - Ловеч, Силистра, Монтана, Разград, Търговище, Кюстендил, Кърджали и Смолян.
Всяка от областите изостава от средните за страната нива на икономическа активност, сочи изследването, позовавайки се на данни от 2017 г. Сред изследваните общини Смолян, Търговище, Разград и Монтана са с най-висок растеж по отношение на икономическото развитие (измерено чрез БВП на глава от населението) от над десет години насам. Областите с най-ниско ниво на икономическо развитие към 2017 г., които изостават в сравнение с останалите от 2008 г. насам, са Ловеч, Кюстендил и Силистра.
Малките области имат по-ниски нива на заетост от средното за страната - малко над 52% през 2018 г. Най-близо до това число е община Смолян с над 51%, а при останалите разликите са по-големи. В повечето области в Южна България заетостта на населението в трудоспособна възраст варира между 65 и 70%, докато в София е 75%, сочат данни от миналогодишно изследване на ИПИ. В Северна България нивата остават под 60%.
Най-ниски от изследваните области са заплатите в Монтана, а най-високите - в Разград. Все повече обаче по-малките общини изостават и разликите със средните нива стават по-драстични. Докато през 2008 г. средните заплати в тези общини са били около 80% от средното ниво за страната, през 2017 г. вече се равняват на 78%. Ако изключим Разград, спадът е още по-значителен - 76% през 2017 г., се казва още в анализа на ЕКИП. Големите разлики в средното заплащане се запазват, като от 2016 г. насам столицата е единствената област, в която средната работна заплата е по-висока от средната за страната (по данни от анализ на ИПИ).
В малките области е отчайващо и състоянието на инфраструктурата. Смолян изостава сериозно, а това е и единствената област сред изброените, където няма железопътни линии. Иначе Търговище води с най-голям дял на пътища първи клас. Следват Ловеч и Кюстендил. Смолян е с най-висок дял третокласни пътища (79.59% през 2018 г.).
Всички области, разглеждани в анализа, с изключение на Кърджали и Кюстендил, са с по-нисък от средния за страната естествен прираст. Затова и не е изненада, че населението им спада в периода 2008-2018 г. - най-малко в Кърджали - само 0.1%. В Ловешко обаче намалението на населението е с повече от 20%. При останалите в рамките на тези десет години спадът е от 15 до 16 на сто.
