Всеки ден в новинарския поток ни заливат понятия като „Зелена сделка“, „декарбонизация“, „таксономия“,„климатична неутралност“ и т.н. Зелената риторика на Европейския съюз се промотира с всички възможни средства. Често на публиката се поднасят дори зле преведени текстове от „Гугъл транслейт“.
Със законодателни мерки ЕС налага навсякъде електрификация - тоест заместване на другите енергии с електрическа. Особено важно за Брюксел е това да се случи в транспорта, в промишлеността и в сградите. Но ако карате електромобил в България, вие сте псевдоекологични, защото 40% от електрическия ток в страната се получава при изгаряне на въглища. Около 70% от всички национални емисии на парникови газове идват именно от сектора енергетика. В ЕК са наясно с тези данни и затова основна задача е именно декарбонизацията на производството на електро- и топлинна енергия.
В амбициозния план на ЕС „Fit-for-55“ е заложена цел за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. По-далечната цел е Евросъюзът да постигне пълна въглеродна неутралност до 2050 г.
Къде е България?
Единствен изход за постигане на декарбонизация е да се намали делът на ТЕЦ, които работят с въглища. В светлината на предстоящите ограничения ставаме свидетели на преориентация – вече има такива централи в България, които планират бърз преход към природния газ. Така се постига едновременно силен екологичен ефект – не се отделят фини прахови частици и вредни окиси, няма нужда от скъпи сероочистващи инсталации, а заедно с това коефициентът на полезно действие нараства двукратно. Важно е да се отбележи, че топлоцентралите на въглища отделят 2.5 пъти повече парникови газове спрямо природния газ.
В сферата на бита политиците избягват неудобния въпрос – докога ще се ползват за отопление дърва и въглища.
Когато сравняваме природния газ като гориво и електрическата енергия, веднага се налага уточнението, че електрическият ток е вторична енергия – някъде е произведен, а след това е пренесен до крайната точка на потребление. При това придвижване 80% от вложената първична енергия се губи, преди да достигне до контакта вкъщи. При природния газ огромното преимущество е това, че до крайния потребител достига първичната енергия и няма загуби при преноса. Енергийната ефективност на инсталациите с природен газ е около 95-98%.
Ефектът "превключване"
В ежедневния новинарски поток липсва една важна подробност. Високата степен на газификация в Германия, Великобритания, Нидерландия и други страни означава, че преди 50-60 години те са постигнали преход от твърди горива към природен газ. Този „еволюционен скок“ е бил огромна стъпка напред към висока енергийна ефективност и ниски емисии от вредни газове и прахови частици. На практика Западна Европа е усвоила както потенциала на газификацията за повишаване на енергийната ефективност, така и до голяма степен потенциала за декарбонизация на самия природен газ. В някои страни е постигната замяна от 12-15% на използвания природен газ с биогаз и биометан. Франция планира този дял до 2030 г. да достигне 30%.
Този инструмент се нарича fuel switching (замяната на горивото). България като страна с ниска степен на газификация всъщност има скрит коз в ръкава – все още природният газ не е дал своя пълен потенциал за икономиката и обществото. И като екологично чиста енергия, и като енергоносител с много висок КПД в бита, в индустрията и в транспорта.
Следващата стъпка към декарбонизация е смесването с водород в преносната система. В началото на юни т. г. Българската асоциация „Природен газ“ обяви, че подготвя проект за газификация на 1 млн. български домове с опция за постепенно преминаване към използване на смес от природен газ и зелен водород. Мащабният проект има потенциал да намали с поне 20% въглеродния отпечатък на цялата българска икономика.
