Българските 4-класници запазват добрите си резултати по математика и природни науки от 2015 г. 13% от тях обаче нямат минималните знания и умения, които да покрият образователните стандарти по природни науки, а 10% - по математика, като тези проценти се увеличават спрямо 2015 г. Това показва международното изследване на уменията по математика и природни науки - TIMSS 2019, в което са участвали повече от 330 000 четвъртокласници от 58 държави и 6 региона.
TIMSS (Trends in International Mathematics and Science Study) е сред най-авторитетните международни оценявания на качеството на образованието в света, наред с PISA, PIRLS и др., и се провежда от Международната асоциация за оценяване - независимо обединение на изследователски организации и държавни агенции. В TIMSS всеки ученик работи върху една тестова книжка, съдържаща две части – една по математика и една по природни науки. Времето, предвидено за работа върху всяка част е 36 минути. Използват се два различни формàта на задачите – с избираем отговор (с четири възможности за отговор, от които само един е правилен) и със свободен отговор. България участва в изследването с ученици от 8. клас през 1995, 1999, 2003 и 2007 година. През 2019 година страната ни за втори път (след 2015) участва в изследването при четвъртокласниците с около 4300 ученици от 151 училища.
Според проучването средният брой точки на нашите ученици по математика и природни науки леко се понижава, но като цяло разликата с преди 4 г. е пренебрежимо малка и 4-класниците ни запазват позициите си над средното ниво сред останалите държави, участвали в TIMSS 2019.
Резултатите на учениците се представят в скàли със средна стойност 500 точки. По математика 4-класниците ни са постигнали 515 точки, което е спад с 9 точки в сравнение с 2015 г. (524 т.), а по природни науки - 521 точки, или 15 т. по-малко от преди 4 г. (536 т). Въпреки това постиженията им остават над средното ниво от 500 т. за TIMSS 2019 г. Така, въпреки различния брой точки няма статистически значима разлика в постиженията по математика на българските ученици, както и на тези от Унгария, Турция, Швеция, Германия, Полша, Австралия, Азербайджан, Италия, Казахстан, Канада, Словакия, Хърватия, Малта и Сърбия. Няма и статистически значима разлика в постиженията по природни науки на българските ученици и тези от Хонконг (САР), Полша, Унгария, Ирландия, Турция, Хърватия, Канада, Дания, Австрия, Словакия, Северна Ирландия, Нидерландия, Германия, Сърбия, Кипър и Испания, посочват от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО) към МОН, който кординира изследването.
Очаквано азиатските участници се представят най-добре както по математика, така и по природни науки. Те заедно с Русия, Северна Ирландия, Англия, Ирландия, Латвия, Норвегия, Литва, Австрия, Нидерландия, САЩ, Чехия, Белгия (Фландрия), Кипър, Финландия, Португалия и Дания (по математика) и Русия, Финландия, Латвия, Норвегия, САЩ, Литва, Швеция, Англия, Чехия и Австралия (по природни науки) имат по-високи постижения от тези на българските четвъртокласници.
Изследването обаче показва, че постиженията на българските четвъртокласници са много нехомогенни. Според него скàлите на постиженията по математика и по природни науки за България са много широки, дори по-широки в сравнение с 2015 година, като основно разширяването е в долната им част, т.е. постиженията на слабите учениците са още по-ниски в сравнение с предишния цикъл на изследването. По математика постиженията на родните 4-класници варират между 360 и 642 точки, т.е. има разлика от 282 точки (при 276 точки през 2015 година), а по природни науки – между 326 и 666, или разлика от 340 точки (при 316 точки през 2015 година). За щастие, разликите в постиженията на българските ученици не са статистически значими, т.е. може да се отчете запазване на общите средни нива на постиженията по математика и по природни науки на българските четвъртокласници спрямо TIMSS 2015, заключават от ЦОПУО.
По математика само 8% от българските ученици са достигнали напредналото равнище на способностите, което е над 625 т. и включва компетенции най-общо не обхванати или слабо обхванати от образователните стандарти до и за съответния клас и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. 37% са постигнали високо равнище (550 т.), 71% - средно ниво и 90% - ниското равнище (400 т.). От резултатите се вижда, че 15% от българските четвъртокласници са достигнали напредналото равнище на способностите по природни науки, 44% - високото, 71% – средното и 87% – ниското.
Изследването регистрира статистически значима разлика има само при средното равнище на способностите по природни науки, което е достигнато от 6% по-малко четвъртокласници (77% от учениците са го достигнали през 2015 г. В допълнение, тези данни показват, че 13% от четвъртокласниците ни (при 10% през 2015 година) нямат минималните знания и умения, които да покрият образователните стандарти по природни науки, а 10% (при 8% през 2015) - по математика.
АНАЛИЗ
Резултатите показват, че постиженията на учениците силно зависят от подкрепата и ресурсите, които са осигурени на децата в дома им, както и от желанието и амбициите на родителите техните деца да се справят добре в училище. Колкото по-високо образовани са родителите, колкото повече време отделят за образователни дейности на децата си, и колкото повече децата са включени в такива дейности преди да започнат училище, толкова по-високи са постиженията им.
Разликата в постиженията на учениците, които имат много образователни възможности в семейството (13% от учениците) и тези, които имат малко образователни възможности в семейството (18% от учениците) е 182 точки по природни науки (при 130 точки през 2015 година) и 138 точки по математика (при 90 точки през 2015 година). Въпреки че има намаляване с 2% в сравнение с 2015 година, България е единствената участвала страна от Европейския съюз, и заедно с Албания (30%), Турция (26%), Северна Македония (15%), Косово (12%) и Азербайджан (12%) – от Европа, в която процентът на ученици, които имат малко образователни възможности в семейството е толкова голям – 18% (за сравнение, не повече от 7% от учениците в другите европейски страни).
"Причините, допринесли за незначителния спад в постиженията на учениците ни от 4-и клас по математика и по природни науки ще се търсят чрез разрези спрямо различните съдържателни области и различните познавателни процеси, спрямо видовете училища в страната и населеното място, в което те се намират. Това ще бъде цел на вторичния анализ, който ще бъде направен през 2021 година от експерти в ЦОПУО след предоставянето на окончателните бази с данни за страните", пишат от центъра.
