Евродепутати от различни политически групи призоваха за по-ефективно използване на еврофондовете за засегнатите клиенти и предприятия от фалита на туроператора "Томас Кук". На дебат по време на пленарната сесия Естарас Ферагут (Испания) се обяви от името на ЕНП и за създаване на европейска стратегия за туризма.Тя подчерта, че това е желанието на туристическия бизнес, особено заради нуждата на сектора да се справя с предизвикателствата на цифровизацията.
По-стриктно законодателство за фалити на авиокомпании и туристически агенции поиска пък Кристел Шалдемозе (Дания), която е от групата на социалистите и демократите в ЕП. Тя подчерта, че при фалити е нужна по-голяма защита и на работещите в сектора, и на клиентите.
Еврокомисарят по заетостта и социалната политика Мариан Тийсен, която участва в дебата от името на ЕК, изтъкна, че няколко европейски фонда и инструменти могат да се използват за преодоляване на последиците. Тя заяви, че ЕК е сериозно разтревожена от фалита на най-старата в света туристическа компания, която фалира през септември. Туризмът пряко и косвено съставлява 10 на сто от БВП на общността, в него са ангажирани 25 млн. души, или около 11 на сто от работната сила в ЕС. 25 млн. предприятия работят в сектора, като 90 на сто са малки и средни, каза Тийсен. Според нея Европейският социален фонд може да се използва за преквалификация на загубилите работата си в сектора, а фондовете за развитие и регионалните инструменти - за диверсификация на бизнес средата и социалната защита, за цифровизация. Тя изтъкна, че европейските правила за държавна помощ дават гъвкавост на страните да разработят схеми за подпомагане на малките и средни предприятия, които обаче трябва да получат одобрението на ЕК. В четвъртък евродепутатите ще гласуват резолюция по темата.
"Томас Кук" обяви несъстоятелност и прекрати дейността си на 23 септември. На 7 октомври фалира и българският му посредник "Астрал Холидейз", една от най-големите туристически компании в България. Десетки хотели у нас също са застрашени от фалита заради загуби от неплатени резервации, които според експерти се оценяват на около 100 млн. лв.
