Европейските лидери се споразумяха за санкции срещу беларуски представители заради потушаването със сила на протестите след президентските избори в страната и заради изборни манипулации. Това потвърди председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, цитиран от световните агенции.

Очаква се днес да бъде публикуван списъкът с около 40 беларуски представители, сред които засега не е името на президента Александър Лукашенко, уточни Шарл Мишел. Решението забранява пътуванията до ЕС и замразява активите на въпросните 40 членове на режима на президента Александър Лукашенко, за които се твърди, че са отговорни за фалшифицирането на изборите на 9 август и последващите репресии срещу протестиращите.

До деблокаж по темата със санкциите срещу Беларус се стигна, след като Европейският съвет се съгласи да отправи и твърдо послание, съчетано със заплахи за санкции към Анкара, ако тя не престане с незаконните си сондажи в териториалните води на Кипър. По този начин европейските лидери удовлетвориха исканията на Кипър, а също и на Гърция за по-твърдо послание към Турция, посочват дипломатически представители.

Няколко дни по-рано Великобритания и Канада наложиха тежки санкции на беларуския президент Александър Лукашенко, включващи забрана за влизане и замразяване на активи. Те бяха са спрямо самия Лукашенко, сина му и още 6 лица, сред които началникът на кабинета на президента, вътрешният министър, двама зам.-министри на вътрешните работи и началникът на полицията в Минск. Преди това и Полша се закани да наложи свои национални санкции на Беларус.

Междувременно, протестите в Беларус срещу президента на страната Александър Лукашенко продължават и не губят своята сила. Последно на 28-и септември т.г. над 100 000 души излязоха на протести из цялата страна, като отново най-многолюден беше мигингът в столицата Минск.

Водещата тема на продължаващата среща на върха в Брюксел е външната политика на Европейския съюз. Лидерите обсъждат и конфликта в Нагорни Карабах, отношенията с Китай, както и дигиталната трансформация на Съюза. Лидерите обсъждаха проекти на съвместно изявление повече от седем часа, преди да се съгласят да разпространят изявление, което според дипломати включва заплаха за бъдещи строги санкции срещу Турция.