България стана една от първите държави, които одобриха членството на Швеция и Финландия в НАТО. Днес Народното събрание ратифицира протоколите, с които двете държави се присъединяват към Организацията на Северноатлантическия договор.
Историческото решение беше подкрепено от всички парламентарни формации, с изключение на „Възраждане“, както и един депутат от "Продължаваме промяната" (ПП). Позицията на националистите не беше неочаквана, тъй като те последователно демонстрират враждебност към алианса, както и топли чувства към Русия. Самоличността на човека от "Промяната", гласувал против, както и мотивите му, засега остават неясни.
Финландия и Швеция внесоха кандидатурите си за членство в алианса на 18 май т.г. Решението на двете държави беше провокирано от нахлуването на Русия в Украйна. На срещата на върха на НАТО в Мадрид на 28-30 юни кандидатите официално бяха поканени да се присъединят към пакта. За целта бяха изготвени протоколи към договора, които трябва да бъдат одобрени от всички членове на алианса. В България протоколите трябваше да бъдат ратифицирани от Народното събрание, както повелява Конституцията.
Депутатите не проявиха особен интерес към изключително важния въпрос – по време на обсъждането пленарната зала беше почти празна. Изненадващо слабо беше представено правителството – само от един зам.-министър на външните работи, а се очакваше да присъстват ръководителя на българската дипломатическа служба, както и военният министър. От парламентарното ръководство неубедително оправдаха отсъствието им с паралелно протичащото заседание на Министерския съвет.
В подкрепа на законопроекта за ратификация, който беше внесен от Министерския съвет, Благовест Белев от ПП посочи, че двете северни страни ще допринесат за сигурността на Европа със своята икономическа сила, технологични възможности и човешки потенциал. „С тяхното приемане Балтийско море се превръща във вътрешно море на алианса“, констатира той.
Противоположната гледна точка изрази Цончо Ганев от „Възраждане“. Той обяви, че присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО представлява „изкуствено стимулирана конфронтация“. След което на практика определи политиката на разширяване на пакта като причина за войната в Украйна и така косвено оневини Русия, която започна конфликта. „НАТО обгради отвсякъде Руската федерация. Какво да очакваме?“, попита депутатът от парламентарната трибуна. И отсече, че партията му няма да подкрепи ратификацията.
СЕВЕРНА КОРЕЯ И КАСИЕРЪТ НА РУСКОТО ПОСОЛСТВО
Очаквано, съпротивата на националистите доведе до сблъсък с останалите групи. "Престанете с демагогията! Пътят, по който ни карате, е път само към Северна Корея и никъде другаде!", обърна се към "Възраждане" соцдепутатът Емил Георгиев. Настимир Ананиев от ПП заговори за хибридната война и престорено съжали, че правителството е изгонило касиера на руското посолство и няма кой да плаща на говорителите на Москва у нас. В отговор Николай Дренчев от "Възраждане" иронично отбеляза, че в залата цари "евроатлантическа идилия". Любопитното беше, че националистът посочи Турция, с нейното вето върху разширяването, като пример за удачна защита на националните интереси.
ПУТИН, МИНЬОНИТЕ И ТРИСТРАННИЯТ ПАКТ
"Г-н Дренчев, спрете да защитавате интересите на убиеца Владимир Путин и на неговите миньони в България!", изригна Искрен Митев от ПП. В залата настъпи смях и оживление. А водачът на "Възраждане" Костадин Костадинов подигравателно напомни, че през лятото на 1941 г. българският парламент също разглежда присъединяването на Финландия към военен съюз, в който тогава влиза нашата страна - воденият от нацистите Тристранен пакт. Странното беше, че не се намери кой да му опонира и да посочи очевидните разлики между двете организации - едната на авторитарни страни, а другата на демократични.
При гласуването на първо четене подкрепата си за Швеция и Финландия дадоха 185 депутати. Въздържали се нямаше, а против бяха 11 парламентаристи от "Възраждане" и един от "Промяната". По шумотевицата в залата изглеждаше, че единственият противник на решението от ПП се е объркал. На второ четене обаче, което беше окончателно, 195 депутати гласуваха "за", а 11 бяха "против", като сред последните отново беше човек от "Промяната".
