Исмаил Демир, ръководител на отбранителната индустрия на Турция, потвърди в сряда, че Анкара продължава да обмисля възможността за придобиване на втори полк от зенитно-ракетни системи С-400 от Русия, въпреки натиска на САЩ, съобщи ТАСС. „Работата ни по втората партида от системите С-400 продължава“, каза той в интервю за NTV .
Демир обяви, че Турция работи и за укрепване на въоръжените си сили чрез разработване на собствени отбранителни системи. "Тази година ще започне доставката на системите „Сунгур” и „Хисар А+”, а развитието на вътрешната система за ПВО „Сипер” продължава", добави той.
Демир отбеляза, че Турция все още не е забелязала никакви последици за себе си след санкциите, наложени от САЩ поради придобиването на зенитно-ракетни системи С-400 от Русия.
"Не сме забелязали никакъв пряк ефект от санкциите на САЩ. Нека видим как ще действа CAATSA (Закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции), но в момента няма ясни последици, ще изчакаме", отбеляза той. Демир също така нарече позицията на САЩ по тази тема неправилна. "Ако смятат, че това ще ни обезкуражи да вземем някое от наше национално решение, тогава те мислят по грешен начин", каза ръководителят на отбранителната индустрия.
На 14 декември 2020 г. американските власти обявиха налагането на ограничения върху Управлението на отбранителната промишленост на Турция, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно CAATSA. Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ ще „изпълнят изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“.
Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отговори. Външното министерство подчерта, че Анкара "няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност".
По-рано турският президент Реджеп Таип Ердоган подчерта, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара поради придобиването на руски С-400 са проява на неуважение към важен партньор на НАТО.
През 2017 г. Русия и Турция подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция от страна на Вашингтон и алианса като цяло.
Закупуването на руските системи за противовъздушна отбрана С-400 предизвика грандиозен скандал между Турция и САЩ. Вашингтон поиска сделката да бъде прекратена и техните комплекси „Пейтриът“ да бъдат закупени в замяна. Заради отказа на Турция, САЩ отказаха да доставят на Анкара най-новите си изтребители F-35.
Турция многократно е подчертавала, че закупуването на военно оборудване е суверенно право и изключва възможността за отказ от плановете за придобиване на системите С-400.
С-400 “Триумф” е модерна система за противовъздушна отбрана на далечни разстояния, предназначена да унищожава самолети, крилати и балистични ракети, включително и на средни разстояния, може да се използва също срещу наземни цели. Обхватът на действие достига 400 километра. Тя е способна да унищожи цели на височина до 30 километра. Турция стана третата – след Беларус и Китай – страна, в която Москва доставя „Триумф“.
Москва и Анкара подписаха споразумение за доставка на системи С-400 през декември 2017 г. Турското сътрудничество с Русия по този въпрос беше силно критикувано от НАТО и Съединените щати, които посочиха за това опасенията за сигурността и несъвместимостта на С-400 с НАТО системите за противовъздушна отбрана. Системите С-400 бяха доставени на Турция през лятото на 2019 г.
Само преди няколко месеца бе разкрито, че индикациите как Турция е активирала радарите на закупените от Русия зенитно- ракетни системи С-400, за да засече произведените в САЩ гръцки изтребители F-16 при завръщането им от учението „Евномия“ на 27 август край Кипър, буквално са вбесили Вашингтон и са предизвикали много сериозно безпокойство за ситуацията в Източното Средиземноморие. Тогава гръцко издание обяви, че именно това е предизвикало посещенията на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Кипър на 12 септември и Гърция на 27-29 септември м.г.
Визитите ясно говорели, че активацията на С-400 наистина е подразнила Вашингтон, който по-рано заплаши да наложи санкции на Турция, ако руските системи бъдат задействани. Тогава се появиха съобщения на част от турските опозиционни медии, че Анкара планира да проведе общи изпитания на системите С-400 край град Синоп на черноморското крайбрежие. Поместваха се дори видеокадри, от които според вестника се вижда, че част от системите за ПВО С-400 "Триумф" се транспортират от град Самсун към окръг Синоп в северната част на страната. Смята се, че пробите са преминали успешно.
Турция е започнала да изпробва придобитите руски зенитно-ракетни системи С-400 срещу произведените в САЩ изтребители F-16, написа още през ноември м.г британското издание The Times Тогава бе разказано, че турската телевизия е показала неясни кадри от първото изпитание на радарите на С-400, което започнало край столицата Анкара. Американските бойни самолети, които са на служба в турските военновъздушни сили (ВВС) вече 32 години, са били използвани като учебни цели. Властите в Анкара са предупредили жителите, че в близките дни F-16 и други самолети ще летят ниско над земята.
С-400 бяха доставени в страната през юли м.г. след почти три години преговори между Реджеп Таийп Ердоган и Владимир Путин. В резултат на това Турция беше изключена от програмата на НАТО за производство и закупуване на стелт изтребители от ново поколение F-35. Според турските медии С-400 ще бъдат разположен в Анкара и ще бъдат напълно действащи през април 2020 г. През лятото разгръщането на комплексите спря вследствие на факта, че Вашингтон се опитваше да „върне Ердоган във военната система на САЩ“. Вашингтон се опасява, че С-400 ще помогнат на Москва да събира информация за западните военни технологии, включително F-35, „много по-бързо от обикновено“. Следователно решението на Турция да закупи система за противовъздушна отбрана от Русия предизвика криза в рамките на Северноатлантическия алианс, особено на фона на конфронтацията между двете страни „в стила на Студената война“, обяснява The Times.
