В началото на януари 2024 г. международна група археолози от Франция, Еквадор, Германия и Пуерто Рико съобщи, че е открила плътна система от доиспански градове в долината Упано, разположена в тропическите гори на Амазонка в Източен Еквадор. Това е най-големият комплекс селища в басейна на реката, като може да бъде сравняван с градовете-държави на маите на територията на днешно Мексико и Гватемала.
Археологическите разкопки в долината Упано се провеждат вече няколко десетилетия, но доскоро нямаше ярки открития. Причината вероятно е буйната растителност и фактът, че за разлика от инките и маите, местните жители са изграждали домовете си не от камък, а от почва и дървесина. Все пак учените намериха множество остатъци от посуда, семена и други следи за съществуването на древното съобщество. Мащабът на селищата обаче бе пълна мистерия. Промяната започна пез 2015 г., когато бе направена въздушна снимка, а после бе съставена подробна триизмерна карта на повърхността под растителността. Едва днес се публикуват резултатите - оказва се, че в Упано е съществувал пълноценен комплекс от градове, свързани с пътища.
Френският археолог и основен автор на изследването Стефан Ростен нарече находката "Долината на изгубените градове". Така той препраща към британския пътешественик Пърси Фосет, който бил убеден, че в амазонските гори се намират руините на древен град. Фосет изчезва през 1925 г. по време на експедиция в Бразилия.
На площ от 300 кв.км учените са открили над 6000 земни платформи с правоъгълна форма, върху които някога е имало дървени постройки. Височината на повечето насипи е 2-3 метра, а размерите - 10 на 20 метра. Вероятно върху тях са били разположени жилищните домове. Често 3 до 6 платформи са били групирани около централния двор. Има и няколко платформи, които са по-големи и се предполага, че на тях са били разположени церемониални сгради. Дължината и ширината на най-крупната е 140 на 40 метра при височина от около 5 метра.
Платоформите са били обкръжени от селскостопански полета и система от канали за отвеждане на водата. Изследователите са преброили 15 селища, 5 от които са много големи /с плътност на застрояването от над 100 земни платформи на кв.км/. Трудно е да се каже колко хора са живеели там едновременно. Някои от изследователите говорят за 15-30 000, други - за от 10 до 100 000.
Първите постройки са се появили в долината преди 2 500 години. Културата, която изследователите са нарекли "упано", е просъществувала около хилядолетие, след което е изчезнала към 600 г.н.е. След два века някои участъци са били отново заселени, но от други хора. Към 1200 г. те са били окончателно изоставени.
Макар археолозите отдавна да изучават долината Упано, едва сега учените са започнали да сканират региона с помощта на въздушен лидар. Лидарът (LIDAR, Light Detection and Ranging) е лазерен радар, който използва светлинни импулси за измерване на разстоянието до предметите. Той се състои от лазер, скенер и GPS-приемник. Лазерните лъчи се отразяват от повърхността и се разчитат от скенера, който съставя триизмерен модел на пространството с координати. Тъй като лидарите отлично "виждат" през дървета и трева, те станаха незаменим инструмент за археологическите изследвания в Централна и Южна Америка, значителна част от площта на които е покрита с гъсти гори. Така например едва през 2020 г. археолозите откриха в южно Мексико крупно съоръжение на маите с дължина 140 метра и височина 15 метра.
Новите научни открития доведоха до свообразна "златна треска" в южноамерикаската археология. Учените редовно правят удивителни открития на континента, който дълго време се смяташе, че е бил слабо населен до идването на европейските колонизатори. Но през 2018 г. британските и бразилските археолози откриха останки от укрепления в горната част на бразилската река Тапажос, приток на Амазонка. По оценката на изследователите, в оградените с ровове селища в края на доколумбовия период /1250-1500 г./ са живяли до 1 млн. души.
През 2022 г. немски и британски археолози намериха в Боливия крупни селища със стъпаловидни платформи и конически пирамиди с височина до 22 метра, които са били обитавани през 500-1400 г. Те също са заобиколени с мрежа от канали и водохранилища.
През есента на 2023 г. сп. Science написа, че в басейна на Амазонка има до 24 000 археологически паметника, които чакат да бъдат открити.
Според авторите на друго изследване, базирано върху плодородието на особения вид почва в региона, в басейна на Амазонка през 1492 г. са могли да живеят до 8 млн. души. Става дума за т.нар. терра прета, или "амазонска черна земя". Това е тъмен, плодороден слой почва, който е резултат от човешка дейност и не е съществувал преди това. Той съдържа смес от органични и неорганични материали, включително керамика, кости, раковини, остатъци от храна... Този "коктейл" е обогатил земята с питателни вещества, необходими за отглеждането на реколтата. Терра прета се среща в много южноамерикански страни, в това число в Боливия, Еквадор и Перу. Но най-много е в Бразилия, където покрива около 3.2% от заетата от гори територия, или над 150 хиляди кв.км. Дебелината на терра прета достига почти 4 метра, а възрастта на най-старите слоеве е около 5000 години.
Всичко това показва, че в миналото е имало множество процъфтяващи селища на коренни народи, които съществено са изменили ландшафта. И басейнът на Амазонка не е бил само дива природа до идването на европейците, а в продължение на хилядолетия там е имало сложни общества, историята на които тепърва ще научаваме.
