От Линкълн до Джон Ф. Кенеди, от Оливър Стоун до Клинт Истууд – киното надлежно пресъздава покушенията срещу американските президенти. Шедьоври, отличавани с „Оскар“, и заглавия, създали прецедент: големи режисьори и велики актьори са се пробвали в сюжети за заговори и атентати срещу главите на Белия дом.
Снимките от опита за покушение срещу бившия (и може би бъдещ) президент на САЩ Доналд Тръмп, натрапчивото изучаване на динамиката и последователността на случилото се, емоцията, шокът, страхът, конспирациите, подозренията, разследванията, противоречията не може да не извикат в съзнанието множество примери от киното, разказващи подобни събития от различни гледни точки – от строго биографични до филми разследвания. От реални посегателства върху живота на държавните глави (четирима от тях действително са били убити при атентати – Ейбрахам Линкълн, Джеймс Гарфийлд, Уилям Маккинли и Джон Кенеди) до измислени конспиративни истории за успели или осуетени покушения, срещу въображаеми политически лидери на най-високия пост в държавата или на път към властта.
Що се отнася до големия екран, неизбежно е да започнем с един от шедьоврите на Оливър Стоун, който смесва жанровете политически трилър, биографична драма и конспиративен филм: „Джей Еф Кей“ (1991), съсредоточен върху фигурата на Джим Гарисън (в ролята – Кевин Костнър), окръжен прокурор в разследването на убийството на президента Кенеди, което се опитва да опровергае официалната версия на комисията „Уорън“ за престъплението. Завладяваща история, която печели две награди "Оскар" - за операторско майсторство и монтаж (от общо 8 номинации), а актьорският ансамбъл е повече от впечатляващ: Гари Олдман в ролята на Лий Харви Осуалд – убиеца на Кенеди, Кевин Бейкън, Томи Лий Джоунс, Сиси Спейсик, Доналд Съдърланд, Джо Пеши, Джак Лемън, Лори Меткалф, Джон Кенди…
Филмът Executive Action (1973) на режисьора Дейвид Милър също разглежда убийството на Кенеди. На тайно събиране през юни 1963 г. сенчести фигури от индустрията, политиката и американското разузнаване обсъждат нарастващото си недоволство от администрацията на Кенеди. Един от главните конспиратори е героят на Бърт Ланкастър – Джеймс Фарингтън, който се опитва да убеди останалите, че убийството на президента би било опция, давайки за пример атентатите срещу Линкълн, Гарфийлд и Маккинли, включително и неуспелия такъв срещу Франклин Рузвелт през 1933-та. Той именно определя бъдещото покушение като „изпълнителни действия“. Сценарият на Долтън Тръмбо се базира на документи и свидетелства.
Американските тайни служби сътрудничат на германския режисьор Волфганг Петерсен за „Под прицел“ (1993) – трилър-драма с Клинт Истууд в ролята на застаряващия агент Франк Хориган, който през 1963-та е бил в ескорта на американския президент и оттогава не може да преодолее чувството за вина, че не е успял да спаси живота му. Точно преди да излезе в пенсия, Хориган, смятан вече за прекалено възрастен и параноичен от колегите си, ще се окаже в ситуация да защитава друг президент от един опасен килър психопат (Джон Малкович)…
Бивш военнопленник от Корейската война от 1952-ра, член на влиятелна американска фамилия, предопределен за бляскава политическа кариера, с помощта на техники за контрол на съзнанието, базирани на хипноза, е превърнат от комунистите в „спящ“ агент и наемен убиец на политици, включително президенти и вицепрезиденти: това е историята на „Манджурският кандидат“ (1962) на режисьора Джон Франкенхаймър с Франк Синатра, Анджела Лансбъри и Лорънс Харви. През 2004 г. режисьорът Джонатан Деми прави римейк под същото заглавие с Дензъл Уошингтън, Мерил Стрийп и Лив Шрайбър, като основното действие е прехвърлено по време на операцията „Пустинна буря“ в Ирак.
Осем различни гледни точки на случайни свидетели трябва да подредят пъзела на познатия сюжет – опит за убийство на американския президент (този път – въображаемия Хенри Аштън на актьора Уилям Хърт) във филма на Пит Травис „Под прицел“ (2008). Двама агенти на тайните служби – Томас Барнс (в ролята Денис Куейд) и Кент Тейлър (Матю Фокс) трябва да разплетат зрелищното покушение срещу държавния глава по време на важна международна среща в Испания за борбата с тероризма. След като президентът е прострелян, настъпва хаос. Когато обаче всички разкажат своите истории, парченцата пасват по местата си и става ясно, че под повърхността се крият шокиращи мотиви…
Като режисьор Робърт Редфорд във филма си „Конспираторът“ (2010) се концентрира върху образа на Мери Стюарт (актрисата Робин Райт), единствената жена, осъдена и през 1865 г. екзекутирана по обвинение, че е участвала в заговора, довел до убийството на президента Ейбрахам Линкълн. Тук трябва да споменем и величествения биографичен филм на Стивън Спилбърг „Линкълн“ (2012), за играта си в който Даниъл Дей-Луис печели своя трети „Оскар“ и още куп отличия. Филмът проследява последните месеци от живота на президента: след края на Гражданската война в САЩ и премахването на робството Линкълн изглежда готов за още реформи в полза на равенството между бели и черни, но неговият политически проект е разбит при нападението на 14 април 1865 г., при което той пада убит в Театъра на Форд от ръката на актьор, фанатичен привърженик на Юга.
„Покушението над Ричард Никсън“ (2004) – филм на режисьора Нилс Мюлер, продуциран от Леонардо ди Каприо и Алфонсо Куарон, се основава на истински събития от епохата „Уотъргейт“ и последвалия импийчмънт на президента Ричард Никсън през 1974-та. B цeнтъpa нa иcтopиятa е героят на Шон Пен – Самюъл Байк, търговец на мебели, ĸoйтo крои отчаяни планове да убие Никсън. Няколко години по-късно актьорът ще изиграе и политик, който бива убит – скандалния за времето си активист за правата на сексуалните малцинства Харви Милк във филма „Милк“ (2008) на Гюс ван Сант. Ролята носи на Шон Пен втори „Оскар“.
