Средновековната крепост Бялград, наричана още Бялградец (заради белите си зидове), се намира в Източните Родопи.
Макар че е една от най-добре запазените крепости в Родопите, не е сред най-известните и посещаваните. През годините е обрасла от храсталаци и дървета, та посетителите трудно могат да добият ясна представа за нейните размери. Въпреки всичко руините са много интересни за разглеждане заради масивните си и доста добре запазени стени. Те достигат до 8 метра височина и упорито стърчат над храсталаците.
Наричана от местните хора и Бяло градище, крепостта е разположена на около 3 км източно от ивайловградското село Гугутка. Издигната е върху естествено защитен хълм от рида Мъгленик на Източните Родопи. Северните скалисти склонове на възвишението се спускат стръмно към течащата в подножието Бяла река.
Крепостта е слабо проучена, но наличните данни навеждат на заключението, че през Средновековието е била
сателитен поддържащ пункт
на близката крепост Лютица, в която цар Калоян нееднократно е пребивавал. Някои изследователи свързват Бялград и с битката на Калоян през 1205 г. с латинската армия при Адрианопол, като се счита, че българският владетел е установил в нея своя щаб и оттам е предложил мирни преговори за определяне на границата между България и държавата на западните рицари, разгромили и превзели Византия година по-рано.
Бялград е разположена на път, паралелен на древния римски Виа Егнатия (Адриатика-Солун-Кавала-Константинопол). Мястото е стратегическо и е подходящо за изходен пункт в две направления: на югоизток към Димотика-Одрин-Константинопол и на югозапад към Гюмюрджина-Кавала-Солун.
Бялград е изградена от местен ломен камък, споен с бял хоросан. Лицата на зида са от добре подредени и оформени камъни, които придават гладкост. А името на крепостта вероятно се дължи на факта, че за направата на стените му са използвани и много късове от бял мрамор.
Крепостните стени следват очертанията на равния участък върху билото и ограждат площ от общо 13 дка. Те са запазени почти изцяло в първоначалния им вид - имат обща дължина от около 650 м, високи са до 7-8 м, а дебелината им е между 1.5 и 2 м според релефа на терена. В източната част, където крепостта е по-достъпна, на 10-15 м пред основната стена е издигната втора, която описва неправилен полукръг. А
двойните стени са рядкост при източнородопските крепости
Друга особеност е, че теренът вътре в крепостта е по-висок с 4-5 метра от терена извън нея. По този начин крепостните стени се подпират на склона, което е затруднявало тяхното подкопаване и разрушаване при обсада.
По протежение на стените са били издигнати 5 четириъгълни кули. Най-голямата е в средата на западната стена и е защитавала основния подход към укреплението. На южната стена пък има три кули, там е и главният вход. От запад седловината, която отделя възвишението от останалата част на рида, е била допълнително удълбана и оформена във вид на голям и дълбок ров. Общата му ширина е над 20 м, а дълбочината достига 10 м. През този ров е минавал път, който върви от север на юг.
В източната част на Бялград са разкрити основите на еднокорабна едноабсидна черква, частично вкопана в земята. Тя е с размери 8 на 6 м, а стените й са дебели цял метър. Подът и е бил покрит с каменни квадратни плочи с еднакви размери. Вътре в крепостта някога се е издигал и красив феодален дворец.
Но най-интересната сграда, достигнала до наши дни, е вътрешната жилищно-отбранителна кула.
В района се носят легенди,
че след падането под турско робство в кулата се е нанесъл да живее заможен турски феодал, който я е ремонтирал и поддържал, и затова е толкова добре запазена. Тя е от типа на т.нар. донжони и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Стените ѝ се издигат на височина до 9 м, а дебелината им е 1.5 м. Строителният ѝ план е правоъгълен с размери на основата 11 на 9 м.
Донжонът е бил на поне три етажа, без да се брои бойната площадка. Приземният е преграден с носеща стена, като едното помещение е използвано за склад, а другото за щерна за вода. При щерната била монтирана дървена стълба, по която се е излизало на втория етаж. В днешно време се виждат само гнездата на гредите, които са носели пода на втория етаж, използван за караулно помещение за охранителите на кулата. От третия етаж, където са били основните жилищни помещения, пък се виждат само отделни отвори на гредите, които са я носели. А от бойната площадка, за съжаление, не е останало нищо.
Писмени сведения за Бялград в средновековните извори не са запазени. Особеностите на градежа ѝ обаче сочат, че изграждането в нейния начален вид може да се отнесе към края на VII и началото на VIII век, а сегашният ѝ вид е от XII-XIV век.
За посещение на крепостта от посетители отправната точка е село Гугутка, което се намира южно от пътя Ивайловград - Крумовград, след село Железино. Отбивката е вляво, на около 19 км след Ивайловград. Минава се през Железино, а после се влиза в Гугутка. Там, след моста над Бяла река, се поема по първата пряка вляво, като за ориентир може да послужи и червена стрелка на електрическите стълбове. След излизане от селото пътят става черен и доста неравен, затова до подножието на крепостта може да се стигне само с високопроходим автомобил.
Но разстоянието по този път е само 4 км и се изминава пеша за не повече от час. Малко преди Бялград, на един десен завой, има леко уширение на пътя и табелка, оцветена в бяло-зелено-червено и с надпис "Кале". Оттам започва тясна пътека и след няколко минути се виждат първите крепостни стени.
Вътрешността на крепостта
е доста обрасла с храсталаци и дървета, като най-забележимият обект е вътрешната кула - донжонът, който се откроява над останалия пейзаж. В нея може да се влезе и да се разгледат останките. А иначе с просто око се вижда, че някога тя е била още по-висока и на няколко етажа, но сега се виждат долните два. Открояват се и основите на кръстокуполната средновековна черква.
Тъй като стените са доста обрасли с растителност, посетителите не успяват да преценят добре тяхната височина. Но на някои от тях е възможно човек да се качи и да погледне отгоре към околния пейзаж - тогава вече се добива впечатление за цялото величие на тази крепост.
Други забележителности
Долмените са съоръжения, изградени от отвесно положени каменни плочи, покрити с друга каменна плоча, като по този начин се образува камера. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха. Свързани са с религиозните вярвания и ритуали през древността и много често са използвани за погребения. Разпространени са в Европа, Азия и Африка.
В България най-много долмени има в Сакар, Странджа и Източните Родопи. Два такива са много близо до Бялград и може да се посетят в рамките на същия ден.
Единият е буквално на път за крепостта - до Железино. Долменът е в покрайнините на селото и е единственият в Родопите, който е заобиколен с побити плочи, образували пръстен с диаметър около 4 м. Съоръжението е ориентирано по оста изток-запад и е изградено от гнайсови скали, доста разпространени в района на Ивайловград.
Долменът може да се открие лесно - минава се през цялото село Железино, а на стотина метра след това каменните плочи се виждат от шосето.
Другият долмен в района е доста по-внушителен като размери. Той е край село Плевун. На връщане от Бялград, по шосето Ивайловград - Крумовград, се хваща буквално следващата отбивка след Железино (или предходната, ако се отива към крепостта). Като се завие към Плевун, се продължава близо 4 км и вдясно има табела-стрелка с надпис "Тракийски долмен", закована на едно дърво. Долменът е на 20-ина метра от шосето в посока стрелката.
Това мегалитно съоръжение е дълго 7,50 м и е ориентирано в посока изток-запад, като входът му е от изток. Светилището всъщност е нещо средно между долмен и гробница – изградено е с големи каменни плочи като долмените, но е с архитектура на гробница – има преддверие, коридор (дромос) и камера, което го прави уникално в сравнение с другите долмени, открити по нашите земи. От информационното табло, поставено съвсем наблизо, се разбира, че според изследователите долменът е бил използван от траките след V век пр. Хр. при погребения на тракийски аристократи.
