Когато през 2011 г. Джулия Манка слиза на остров Пианоза, известен още като ''острова на Дявола'', младата жена очаква с нетърпение релаксираща и слънчева почивка. 12 години след като се настанява в крайбрежния хотел ''Милена'', в който работят само затворници, Манка остава на острова.
Единствената жена в призрачното село Пианоза, разположено между Корсика и континенталната част на Италия, работи както като управител на хотел ''Милена'', така и като ръководител на програмата за рехабилитация на острова, управлявана от организацията с нестопанска цел ''Арнера'', чиято социална мисия е да помага на затворници да се приобщят към обществото. ''Останах една седмица в хотела и не исках да си тръгвам'', разказва Манка пред Си Ен Ен. И добавя, че е била очарована от идеята на проекта — да дава на хората втори шанс в живота.
Манка живее и работи заедно с надзирателя на затворниците, както и с 10 осъдени мъже, които работят като готвачи, градинари, сервитьори, чистачи на плажа и миячи в хотел ''Милена''. Заобиколен от борови дървета, хотелът разполага с 11 стаи с дървени мебели и невероятна гледка към морето, както и голям вътрешен двор, където затворниците сервират напитки на гостите.
Манка научила от предишния управител, че хотелът е в затруднено финансово състояние и е застрашен от затваряне. Ако това се случи, затворниците ще трябва да бъдат върнати обратно зад решетките в затвори извън Пианоза. ''Чувствах, че трябва да направя нещо, за да им помогна, иначе щяха да се върнат зад решетките, в малки килии без шанс за ново начало'', добавя Манка, която има опит като туристически агент. Така решава да остане и да поеме поста мениджър на хотела. Тя казва, че първоначално е работила без заплата, използвайки натрупания опит, за да помогне за бъдещето на хотела. Само за няколко години Манка успява значително да промени нещата и хотел ''Милена'' се превръща в популярно място за сватби и рождени дни, тъй като гостите са привлечени от нетрадиционния персонал.
Раят на затворниците
Разположен близо до Горгона, друг италиански остров-затвор, от 1700 г. на Пианоза биват пращани на заточение престъпници, бандити и бунтовници. Островът служи като база за затвор с максимална сигурност до 1998 г., когато е закрит. Малкото жители в крайна сметка напускат Пианоза и островът остава необитаван в продължение на много години. Едва наскоро посетители имат право да стъпят на острова, като това може да стане, ако са част от организирана обиколка с лодка, резервирана чрез конкретни туроператори.
За да бъдат приети в рехабилитационната програма на хотел ''Милена'', кандидатите трябва да са излежали поне една трета от присъдата си в затвора и да са преминали серия от строги психологически и социални тестове за оценка. През последните 12 години Манка се е занимавала с около стотина осъдени за множество престъпления, включително убийство. Тя също така е силно убедена, че на бившите престъпници трябва да се даде шанс да допринесат за обществото, вместо да прекарват време зад решетките. ''Вярвам в силата на изкуплението и че дори на престъпниците трябва да се даде втори шанс, те не трябва да гният зад решетките, а да участват активно в задачите за рехабилитация'', казва тя.
Известна като ''Кралицата на Пианоза'', Манка признава, че начинанието ѝ се е сторило странно на приятелите и близките ѝ. Все пак тя е единствената жена сред група затворници. ''Хората още казват, че съм луда, за да се занимавам с това'', твърди Манка. ''Аз съм единствената жена, която работи и живее рамо до рамо с мъже престъпници, които са обвинени в тежки престъпления. Но никога не съм се чувствала уплашена или притеснена. Никога не съм се замисляла за това. Чувствам се по-сигурна тук с тях, отколкото обратно в града с всички онези луди хора, които тичат наоколо и никога не знаеш на кого може да се натъкнеш'', признава Манка.
Въпреки това да отговаряш за група нарушители има своите предизвикателства. Манка казва, че прави всичко възможно да създаде ясни граници, за да гарантира, че програмата за рехабилитация е ефективна. Тя обяснява, че отношенията ѝ с персонала са отношения на взаимно уважение и е успяла да постигне баланс, като запазва дистанция, за да бъде авторитетна, но и открита, за да ги подкрепя.
Всяка седмица Манка се качва на ферибота за тричасово пътуване по море до континенталната част на Тоскана, за да изпълнява поръчки и бюрократични дела, като тръгва призори и се връща на Пианоза през нощта. Тя посочва, че за разлика от близкия остров Горгона, където осъдените трябва да се върнат в килиите си в края на деня, тези на Пианоза имат право да се разхождат свободно.
Висока успеваемост
Затворниците на Пианоза получават месечна заплата за хотелската си работа и отсядат в бивши затворнически помещения, които са преустроени в уютни студиа, с фитнес зала, телевизор, кухня и самостоятелни стаи с бани. Дават им и мобилни телефони, за да поддържат връзка със семействата си.
Италианските затвори се считат за едни от най-нехуманните и пренаселени в Европа с по 120 затворници на всеки 100 легла, според доклад на Съвета на Европа от 2020 г. Самоубийствата в затвора са се увеличили с 300% от 1960 г. насам. Затова Пианоза несъмнено е много по-привлекателна алтернатива за онези, които са към края на присъдата си и търсят начин да се интегрират в обществото.
Манка се гордее с успеха на ''модела Пианоза'', обяснявайки, че процентът на онези, които са прекарали известно време на острова и се връщат към престъпността, е намалял до 0,01%. Затворниците обаче трябва да напуснат квартирите си рано сутрин, за да отидат на работа и да се върнат в точно определено време вечерта, тъй като все още са под наблюдение и има охрана, която ги следи. Нарушителите могат да излежат остатъка от присъдата си, работейки в хотела, ако се държат добре, а някои са прекарали от пет до десет години на остова. Тези, които не демонстрират желание за промяна, рискуват да бъдат върнати обратно в затвора, за да излежат остатъка от присъдата си. ''Всички те са излежали най-малко една трета от присъдата си в затвора и са преминали строги психологически и социални тестове за оценка, за да се определи, че вече не са опасни и са годни за програмата за рехабилитация, както и че наистина съжаляват за това, което са направили'', добавя Манка. ''Те трябва да демонстрират всеки ден желанието си да работят и да се подготвят за по-добър живот. Не приемам пропуски'', казва тя.
Манка поддържа връзка с тези, които са напуснали Пианоза, за да започнат нов живот, използвайки уменията, които са научили на острова. Тя обяснява, че някои от тях са станали съветници на затворници в други затвори, след като са работили в хотела.
Манка е изключително горда от ролята си в процеса и казва, че онези, които първоначално са се съмнявали в решението ѝ да остане в Пианоза, сега вярват, че е направила правилния избор.
