Историите за Настрадин Ходжа, популярни и за поколения българи, вече са част от световното културно наследство. ЮНЕСКО ги включи в списъка с нематериално културно наследство на света в края на 2022 г., а тези дни връчи и сертификатите на седемте държави, където този фолклор е зароден - Азербайджан, Казахстан, Туркменистан, Киргизстан, Таджикистан, Турция, Узбекистан.

Значението на нематериалното културно наследство не е културната проява сама по себе си, а богатство от знания и умения, които се предават от поколение на поколение, поясняват на сайта си от световната организация. Социалната и икономическа стойност на това предаване на знания е от значение за малцинствените и основни социални групи на територията на една страна и е важно както за развиващите се, така и за развитите държави.

„Опазване“, означава прилагане на мерки за осигуряване на жизненост на нематериалното културно наследство, включително неговата идентификация, документиране, изследване, запазване, представяне, популяризиране и предаване, предимно чрез формално и неформално образование, както и възобновяването на различните аспекти на това наследство.

България няма принос в новите попълнения на списъка за 2022 г., но има седем традиции в него от предишни години - мартениците, Сурва, многогласното пеене от Югозападна България, нестинарството, чипровските килими, фолклорният фестивал в Копривщица и българското читалище.

Най-новите културни традиции в списъка на ЮНЕСКО, наред с Настрадин Ходжа, са чаят, носиите на Туркменистан и Иран, пчеларството в Словения, бродериите на ОАЕ, древните знания на индианските племена в Колумбия, франзелата на Франция и др.

Настрадин Ходжа е философ и мъдрец, популярен със своите мъдри и хумористични анализи на обществото и житейските ситуации. Анекдотите за него се предават от уста на уста и са породили много поговорки и характерни изрази на езиците на народите, които ги споделят, отбелязват от ЮНЕСКО. У нас той често си прави компания с Хитър Петър.