През последните три дни намерената и конфискувана от ГДБОП картина на Джаксън Полък не слиза от новините. Макар все все още да не е доказан оригинал на американския художник, тя разпали страстите със своята огромна стойност - "над 100 милиона евро", според вътрешния министър Иван Демерджиев - и с посвещението на гърба, което сочи, че е била подарък за звездата от Златната ера на Холивуд Лорън Бакол през 40-те години.
Кой все пак е Джаксън Полък (1912-1956) и защо присъствието на негова творба у нас е събитие? Американският художник оставя ярка следа в абстрактната живопис от първата половина на XX век и е смятан за водеща фигура в абстрактния експресионизъм. Умира едва 44-годишен в жестока катастрофа, шофирайки пиян. Алкохолът е бил негов спътник през голяма част от бурния му живот.
Макар да е повлиян от творци като Диего Ривера, Жоан Миро и Хосе Клементе Ороско, американецът изработва своя техника и стил – начинът, по който той излива и накапва боята, се смята за предшественик на т.нар. екшън пейнтинг. За целта Полък използва твърди четки, пръчки и дори спринцовки, с които действа върху поставеното на пода платно.
Още приживе Полък се радва на значителен успех и слава. Едва 37-годишен, през 1949 г. (същата, в която е датирано посвещението до Лорън Бакол на намерената в България картина) той е
обявен за най-великия художник на Америка
Петдесет години след смъртта му неговата творба "Номер 5" става най-скъпата за времето си в света, след като е продадена за 140 милиона долара. Още десет години по-късно "Номер 17А" е купена за $ 200 млн.
-----
У НАС
Картина на Джаксън Полък е представяна в България веднъж: в рамките на изложбата "Художникът на работа в Америка" в края на 70-те. Тогава, по времето на Людмила Живкова, в галерията на СБХ на "Шипка 6" са изложени произведения на редица гиганти на абстрактния експресионизъм и поп-арта отвъд океана - Джаспър Джоунс, Франк Стела, Робърт Раушенберг, Анди Уорхол...
----
Полък е роден в градчето Коди, Уайоминг, като най-малкият от петима братя. Баща му е роден с фамилното име Макой, но приема името на съседите - Полък, които го осиновяват, след като и двамата му родители умират в рамките на една година.
Малкият Джаксън израства в Аризона и Калифорния. Записва се в училище по приложни изкуства в Лос Анджелис, от което впоследствие е изключен. През ранните си творчески години се доближава до индианската култура, докато придружава баща си при земемерни маршрути. През 1930 г., следвайки батко си Чарлз Полък, се мести в Ню Йорк, където и двамата учат при Томас Харт Бентън в манхатънското училище по рисуване Art Students League of New York. Между 1938 и 1942 г. Полък работи по т. нар. Федерален проект за изкуство, финансиран от правителството след Голямата депресия.
В опит да преодолее
алкохолизма, който го измъчва от млада възраст,
между 1938 и 1941 г. Полък провежда терапия по юнгианска психология. Един от терапевтите му решава да опита лечение чрез изкуство и го кара да рисува по време на сесиите, което води до създаването на редица творби с юнгиански идеи. През годините се появяват и хипотези, че Полък може да е страдал от биполярно разстройство.
През 1942 г. Джаксън Полък среща художничката Лий Краснър, която бързо оценява таланта му и се заема да популяризира неговите творби. Двамата се женят през 1945-а. Полък вече е знаменитост на арт сцената. Но славата и богатството задълбочават пристрастеността му към алкохола, а честите изневери разбиват връзката му с Краснър. Въпреки това тя поема грижата за неговото артистично наследство и допринася за още по-голямата му посмъртна слава.
Месец след сватбата си Полък и Краснър заживяват в къща-студио на остров Лонг Айлънд, Ню Йорк. Пеги Гугенхайм им дава назаем парите за първоначалната вноска за дървената къща с обор, който художникът превръща в студио. Тъкмо това е мястото, където усъвършенства техниката, с която по-късно бива постоянно отъждествяван.
Полък започва да използва течна боя през 1936 г. в една от експерименталните работилници, организирани от мексиканеца Давид Алфаро Сикейрос в Манхатън. По-късно превръща изливането на боя върху платното в една от основните си техники. Започва да рисува,
разстилайки платното на пода на студиото си
Така развива метода, който сам нарича "капкова техника". Използва синтетични бои, алкидни лакове и бои от домакинството, наричайки това "естествено израстване поради нужда".
Повратна точка в израстването на Джаксън Полък като художник е "Стенопис" (Mural), нарисувана върху осем метрово платно през 1943 г. по поръчка на меценатката Пеги Гугенхайм. По идея на своя приятел Марсел Дюшан я създава на платно, а не направо на стената, за да е преносима. Огромният размер, абстрактността и стилът ще послужат като основа за неговите по-късни шедьоври. Днес творбата е застрахована за 140 млн. долара. От същия период е и "Вълчицата" (The She Wolf), показана по време на първата самостоятелна му изложба. Каталогът на експозицията описва творчеството на младия автор така: "Вулканичен. Огнен. Непредвидим. Недисциплиниран...". През 1944 г. "Вълчицата" става първата му картина, закупена от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Въпреки че Полък никога не го потвърждава, мнозина смятат, че тя се основава на легендата за митичните братя Ромул и Рем - основателите на Рим, отгледани от вълчица.
Друг от ранните си шедьоври - Full Fathom Five (1947 г.), Полък създава в началото на своя "капков период", който продължава от по-малко от четири години. "Есенен ритъм (Номер 30)" и "Едно (Номер 31") датират от 1950 г. - златният век в творчеството на художника. Изненадващо, но само след година той решава да изостави капковата техника, която го прави световноизвестен. Върхът в "капковото" му творчество е може би "Лавандулова мъгла", по-известна като "Номер 1". В нея се забелязва хаотичност, характерна за по-късния период на твореца - макар учени да са установили, че зад привидния безпорядък в платната се крият множество естествено срещащи се фрактали. По това време Полък решава да се откаже и от имената на картините си и да ги кръщава само с номерация - с цел да обезкуражи окончателно зрителите да търсят фигуративни елементи в произведенията му.
"Номер 11 (Сини полюси)" е нарисувана през 1952 г., но през 1973-а става собственост на Националната галерия на Австралия за $1.3 млн. – световен рекорд за съвременна американска живопис по онова време. Вестниците излeзли със
заглавия като "1.3 милиона долара за драсканици",
последвал и политически скандал. Днес картината е една от най-значимите в колекцията на музея.
Най-известната сред всички творби на Полък обаче безспорно е "Номер 5". Нарисувана в разгара на капковия му период, през 1948 г., през 2006 година тя беше продадена на търг на неизвестен купувач за 140 милиона долара.
През февруари 2016 г. пък инвеститорът Кенет Грифин купува картината на Джаксън Полък "Номер 17А" за 200 милиона. Нейният предишен собственик е филмовият продуцент Дейвид Гефън, съобщава Bloomberg.
Животът на Джаксън Полък е описван неколкократно в киното. През 2000 г. известният актьор Ед Харис дебютира като режисьор с филма "Полък", в който сам изпълнява ролята на прочутия художник. Марша Гей Хардън получава "Оскар" за ролята на Лий Краснър, участват още Вал Килмър, Том Бауър и Дженифър Конъли.
През миналата година на фестивала Master of Art у нас пък бе показан "Полък и Полък" - документален филм на французойката Изабел Ребро, който проследява кореспонденцията между двамата братя и художници, Джаксън и Чарлз Полък.
