След усилен сезон с куп гастроли из страната и в чужбина звездният актьор Любо Нейков още не си е заслужил почивката. В „Theatro отсам канала“ се пече лятна премиера. Тази вечер и утре за пръв път пред публика ще се играе новата пиеса на Влади Априлов „Стриптизьори“, в която Любо ще води парада на еротичните танци с колегите си Ненчо Илчев и Васил Грънчаров. Всъщност…не е точно така, ако очаквате зрелище в стил „Страхотни момчета“, ще останете излъгани. По-скоро става дума за трима залязващи актьори, по сценарий италианци, които са се преквалифицирали в стриптийзьори, за да припечелват. Единият обаче получава инфаркт и се оттегля да снима „на спокойствие“ филми за възрастни, другият пробива в погребалния бизнес, а героят на Нейков, вече леко склерозирал, се опитва да плати наема на хазяйката синьора Конти с домашни стриптийз сеанси (и все забравя дали й се е издължил, или не, та за по-сигурно ги повтаря). В ролята на синьората е актрисата Красимира Демирева, майката на Рая Пеева. Ала разголването на тялото не може нито да замени разголването на душата, което тримата другари са владеели като актьори, нито да я утеши. Голямата тема на спектакъла с режисьор Ованес Торосян е самотата. С нея се борят персонажите, чиито деца или не им се обаждат с години, или са заминали в странство и никога няма да се приберат.
Образът е точно по мярка на Любо Нейков, за когото казват, че е
замесен от тестото на великите комици на България
Неговите превъплъщения, колкото и да са смешни, много често извикват сълза в крайчеца на окото – на зрителя или на героя, когото „портретува“. „Винаги съм се опитвал да е така, защото няма само бяло или само черно. Истинската добра комедия минава през драмата и трагедията. Никой от големите комедийни актьори не излиза, за да играе смешно – той излиза, за да сподели проблема на своя персонаж и от това става смешно за зрителя (ако стане смешно). Комедията е най-трудният жанр: не всеки може да те разсмее, а всеки може да те разплаче“, убеден е Нейков подобно на повечето жреци на хумора и сатирата.
Той винаги се радва, когато го споменават като продължител на традициите на забележителната родна комедийна школа. „С огромно уважение, почит и възхищение съм работил с големите майстори в българския театър, телевизия и кино, които са преди нас: и с Калоянчев, и с Никола Анастасов, със Стоянка Мутафова, Ванча Дойчева, познавах и Парцалев – учил съм се от абсолютно всички. Така съм възпитан: с един ден да е по-голям от мен, един ден повече е видял и знае. Не съм никога си представял, че ще бъда сравняван с когото и да е от тях, защото те са несравними, не искам да обиждам никое от тези велики имена със съпоставки с моята скромна особа. Ако ме запомнят такъв, какъвто съм – запомнят, ако не – майната му, не го правя за това. За мен е важно да забавлявам публиката и да се чувствам щастлив от това, с което се занимавам, а театърът ме кара да се чувствам изключително щастлив, полезен и на място“, категоричен е дългогодишният г-н Вражалец на нашата класическа комедия.
Ясно е, че с любовта, с която пристъпва към професията, той без работа не остава дори през лятото. Едва преди десетина дни приключиха снимките за новия български филм „Клас 90“, игрален дебют на режисьора Бойко Боянов, в който Любо пак е
първа сила, макар и пръв между равни
Историята е за 12 бивши съученици, които животът е разпръснал, за да се съберат 30 години по-късно: понастоящем топ-журналистка, министър, зъболекарка, адвокат, бизнес-дама и т.н. „А аз с ученическата ми любов сме се оженили и сме взели хотел с кредит от банката да го стопанисваме. Но пандемията ни е върнала в 3-ти клас и в безизходицата ни хрумва да направим сбирка на класа, белким дойде и министърът, който може да ни удари рамо с едни 100 хиляди лева да си стъпим на краката. Започват обаче да се случват странни неща и само за една вечер излизат наяве огромни тайни от миналото, които ще объркат плановете“, хвърля ни въдичката актьорът, но как завършва филмът ще видим чак догодина. Знаем само, че негова екранна съпруга ще бъде Людмила Митева от Пазарджишкия театър, Роберт Янакиев ще е министърът, а Параскева Джукелова, Юлиан Вергов, Стефка Янорова, Георги Златарев, Биляна Петринска, Елена Атанасова, Стефан Денолюбов, завърналата се от Италия Надя Конакчиева и германската актриса Катрин Йене са порасналите съученици, за чийто талант не се нуждаем от подсказване.
Любо Нейков и Влади Априлов имат и специален експортен „продукт“, на който засега могат да се наслаждават единствено хората от българската диаспора зад граница: комедията „Стани, юнак балкански“, прицелена в тегобите и екстрите на имиграцията. Аплодирали са я в Германия, Испания, Великобритания, Кипър, Малта, а наесен двамата партньори ще я играят пак първо в Дойчланд, но в непосетени досега градове: Мюнхен, Хамбург… Историята събира двама нашенци, които се засичат на летището – единият се връща от САЩ завинаги, а другият напуска България, също смятайки, че е завинаги… Диалогът между двамата изследва мотивите им, дава характеристики на различни локации за преселване, допира дори до историята, националното самочувствие и отношенията с балканските ни съседи. „По забавен и смешен начин казваме много истини. След час и половина игра после още толкова време даваме автографи и се снимаме с хората. Викат ни:
„Ама много ни разплакахте…“
Ние това не го чуваме – чуваме ги само като се смеят. Едно изречение – смях, едно изречение – смях. Но има и моменти, в които им застава буца в гърлото“, описва Любо атмосферата в залите навън.
Популярен актьор, обичан колега и успешен продуцент, Любомир Нейков твърди, че не се има за голям авторитет – приемал е като такива други хора и много е слушал и внимавал какво му говорят. „Никога не съм се вземал прекалено на сериозно. Ако имам някакви идеи (а аз имам), споделям ги, но нямам за себе си самочувствието, че съм голямата работа. Сега предпочитам да се вглеждам в младите – за мен е важно да ги напътстваме и подкрепяме, ако можем да им помогнем и да им подадем ръка, както са подавали на нас. Защото те са нашето бъдеше и смисъл“, разсъждава той.
Известният Водолей посочва, че всяка история, до която се е докосвал или в която се е въвличал, го е обогатявала, но три са били най-главните фактори, които са го формирали и променяли. Първото нещо са…лошите неща, които са му се струпвали в живота и са му давали най-много уроци за научаване – по трудния начин. „Тогава разбираш, че суетата е безсмислена, че егото е най-страшният враг във взаимоотношенията. Убедих се, че нямаме време за губене: трябва да правим добрини. Ние нямаме търпението да се изслушваме, да се чуем, да се обичаме. И
нямаме нужда да правим добрини, което не е хубаво
Всеобщо доказано правило е, че колкото повече добрини правиш, те ще ти се върнат и то многократно. Утре, в другиден, след месец, след година“, развива актьорът алтруистичната философия, която към днешна дата изповядва. И добавя, че колкото по-често казваме на близките си хора, че ги обичаме, толкова по-силна защита ще им създадем срещу злонамереност и беди.
Следващият фактор, оставил дълбок отпечатък върху него още от детството, са големите актьори по пътя му, за които стана дума: негови учители, отворили му очите в професията. А по-следващият – колегите, с които е работил, и младите дарования, които с тяхна подкрепа правят първи крачки в изкуството. „Това е голямата моя история – всички интервюта на света не могат да поберат онова, което съм изпитал с тях. Те са ме доизградили и продължават да ме доизграждат като човек, актьор и личност“, казва Любомир Нейков. И за разнообразие си припомня няколко забавни случки.
С Ненчо Илчев са на лятно турне във Варна. Героят на Ненчо трябва да излезе на сцената с една обувка, Любо да го попита: „Да не си си изгубил обувката?“, пък Илчев да отговори: „Не, просто си намерих тази...“. И Ненчо наистина се появява с един бос крак, но е лакирал ноктите си и мърда пръстенца, за да направи смешка на партньора си, без публиката в Летния театър да види. „Правили сме си такива дребни номерца, за да се оживим“, признава Любо.
При друг случай Албена Павлова (Гълъбина от „Столичани в повече“) в едно от представленията на „Вражалец“, където има театър в театъра, трябва да прикове вниманието с репликата: „Хора-а-а, в съседното село дойде ревизор!“. „Това е бомба, при която ние панически трябва да започнем да късаме документи – обяснява Нейков. – А тя, милата, излиза и изплесква с апломб: „Хора-а-а, в съседното село дойде сервитьор!“. Такъв лапсус няма как да ни остави равнодушни“.
Трета история. В „Януари“ на Йордан Радичков в Сатирата големият майстор на смеха Никола Анастасов поръчва: „Много ви моля, млади колеги, млади тупалки… аз вляза ли на сцената, искам цялото внимание да е към мене, ясно ли е?“. Естествено, всички се съгласяват. „И влиза той като Лазар с петела, поглежда ни, публиката го гледа, той изчаква, събира цялото внимание на всички на сцената и на всички в залата и казва: „Най обичам зимно време като натрупа оня ми ти смях…“. И – смях… Подобни малки гафове, шеги и закачки може привидно да нямат смисъл извън контекста на конкретното представление, но често стават част от актьорския фолклор, а на зрителя дават усещането, че присъства на нещо извънредно, „бутиково“, родило се пред очите му специално за него.
Оптимистична теория за нашия народ
„Всяко време си има своите звезди, всяко поколение има актьори, които харесва, и всяко актьорско поколение има своята публика. Аз вярвам, че ни чакат само добри години. Да, ние, които живеем в тези времена, не сме доволни, но едно гражданско общество не се ражда за 10 или дори за 30 години. Стъпка по стъпка всичко ще се подреди, защото българинът е прекрасен. Много силно мрази, но и много силно обича. Аз харесвам тези му черти – те са скритият двигател, който ще ни дърпа напред“, обобщава актьорът своята оптимистична теория за нашия народ – не по Иван Хаджийски, а чисто и просто по Любо Нейков.
След премиерните представления в „Театро“ на 7 и 8 юли, спектакълът „Стриптизьори“ с продуцент Диляна Маринова-Джуджи ще се играе в Стара Загора, Козлодуй, Бургас и други градове. През новия театрален сезон предстои Любо Нейков да участва в постановка на режисьора Боян Иванов в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, на режисьора Венцислав Асенов в Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен, в проекти на режисьорите Лилия Абаджиева, Стефан Спасов и др.
