За гладното око на туриста почти не са останали бели петна на картата. Европа, Америка и Азия, ще си каже всеки в ерата на нискотарифните полети, са обходени надлъж и нашир и даже по повече от веднъж. Един вулкан не може да изригне на спокойствие, без към него моментално да се завтече народ от близо и далеч. Дори пингвините на Антарктика нямат мира от круизните кораби/градове, които разнасят до всяка точка на световния океан нашата безсрамна консуматорска култура. Но и най-тривиалната дестинация може да предложи неочаквана находка, стига човек да излезе от стереотипите и да не оставя любопитството си към света да заспи.
До аптеката за оцета на седмината крадци
Флоренция не е само музеи, архитектура и храна. За нещо по-различно идете до площад "Санта Мария Новела", където едноименната църква стои от 1360 г. Сега се огледайте за още една католическа сграда. Това е най-старата аптека в света. Отваря врати през 1221 г. и работи и до днес почти по същия начин, по който го е правила осем века. Само че доминиканските монаси, които са я основали, едва ли са си представяли, че днес ще могат да продават забърканите по тайни рецепти мехлеми и парфюми по нещо неуловимо, наречено интернет.
Всичко започва преди 800 г., когато доминиканският орден получава правото да ползва малката църква "Санта Мария Интер Винеас", която тогава била току отвъд градските стени. Там монасите започнали да отглеждат ботаническа градина с билки и други растения, от които правели лекарства, мехлеми и балсами. През 1334 г. монасите се прочули с изцелението на богат търговец и за благодарност той им дарил красивия параклис, посветен на Сан Николо, който и до днес заема сърцето на фармацията на ул. "Виа дела Скала" 16.
Както приляга на нещо толкова старо, аптеката е свързана с много легендарни личности. През 1533 г. например младата Катерина Медичи избрала възпитаника на доминиканските отци Ренато Бианко за личен парфюмерист във френския кралски двор, където предстояла сватбата й с Анри II. Според легендата именно по този празничен повод се ражда Acqua della Regina - аромат, който напомня в себе си финеса на Флоренция.
През 1542 г. аптеката отваря врати за обикновените хора, а ръководството й минава през ръцете на някои от най-прочутите медици и алхимици на времето. Някои от продуктите на доминиканските монаси успели на най-неочаквани места. Дестилатът на розов цвят например не спасил Флоренция от чумата, както смятали монасите, но пък розовата вода и днес е на почит по цял свят.
Тук за пръв път започнали да използват алкохол в парфюмите, забъркали ликьор за успокояване на болката при раждане и пр. Някои от тези продукти се предлагат и до днес. Например ароматният оцет, известен още като оцета на седмината крадци. Той се появява в Тулуза по време на чумната епидемия през 1628-1631 г. Според легендата използван е от седем крадци, всеки от които знаел по една съставка, без да знае какви са останалите. Този оцет им позволявал да обират болните, без да се заразяват. Тук дори ментовите бонбони са по рецепта от 1614 г.
Търнава Маре - в Европа, но не в този век
Търнава Маре е уникален културен и природен резерват. Това е трансилвански район между историческите градове Сигишоара, Брашов и Сибиу, населен през XII век от саксонци. Те били привлечени от унгарския крал Геза II, за да бранят далечните предели на кралството му от турците.
Саксонците се настанили върху плодородна земя на север от Карпатите, вдигнали укрепени църкви за убежище по време на обсада и основали малки фермерски общности. И досега селцата им са застинали в Средновековието. И не само селцата, ами и полята с диви цветя, които са сред най-запазените в Европа. До 80-те години на миналия век дори саксонците са били тук. С идването на демокрацията обаче Германия "прелъстява" своите чеда с обещание за европейски паспорти и безплатно преместване. Стотици хиляди саксонци откликват на призива на родината и изоставят домовете си в Търнава Маре.
Днес десетки фондации и организации се мъчат да съхранят наследството на Търнава Маре непокътнато от новите времена. Укрепените църкви са под егидата на ЮНЕСКО. Много от традиционните саксонски гостоприемници се подкрепят от проекти и фондации. Така е и с традиционните занаяти, чиято продукция човек може да купи направо от жените, които плетат пред портите си. Тук с километри няма да срещнете супермаркет - правилото е - отгледай си сам, произведи си сам.
Кралство в Обединеното кралство
Обединеното кралство не страда от недостиг на ексцентрици, но дори на този фон Ричард Бут изпъква. На 1 април 1977 г. Бут дефилира по улиците на Хей-он-Уай, Поуис, със самоделна корона и наметало от фалшива хермелинова кожа. Намерението му е да обяви малкото уелско градче за независима държава - идеалистично и налудничаво начинание. Бут, разбира се, е монарх само на фантазия, но 45 години след онзи 1 април Хей-он-Уай продължава да се къпе в славата, която наследява от него. Десетки туристи се стичат в този ъгъл на Уелс, който иначе щеше да е благодарен на шепа посетители, обичащи природата и овцете.
Тенекиената корона на Бут обаче далеч не е магнитът, който привлича народа насам. Това малко градче, т.е. кралство, е букинистката столица на Великобритания и се кичи със званието "Град на книгите". От 1988 г. тук ежегодно се провежда фестивал на литературата и изкуствата.
Ако книгите втора употреба можеха да създават империи, то Ричард Бут щеше да е император, а не крал. Основава първата си антикварна книжарница през 1962 г., но с годините успява да изкупи на безценица семейните библиотеки на местната аристокрация и така от една книжарниците стават шест. По същия начин Бут изкупува на килограм и ненужна литература от американски университети и други институции. Именно в тези търсения му хрумва идеята за независима, локална икономика като антипод на корпоративния капитализъм.
Бут повлича крак и към края на 80-те Хей вече има над 30 антикварни книжарници при 2000 жители. Но както признава коронованият гражданин, бизнесмен той не е, поради което наследил едно богатство, създал две, но изгубил четири. Днес книжарниците в Хей не са толкова много, колкото в апогея на тази история, но все пак не са и малко.
До родния град на Гауди, но не за Гауди
Гауди е голямата звезда на Барселона и Каталуния. Родният му град Реус обаче също е достоен за посещение, при това не заради Гауди, а заради друг архитект - Луис Доменек и Монтанер и неговата Каса Навас.
Уникалната къща е проектирана в модернистичен стил и изпълнена през годините от 1901 до 1908 г. Доменек получава поръчката за нея от богат търговец на платове в златните години на града. Лимит на бюджета няма и затова се превръща в една от най-луксозните сгради на времето си. Днес Каса Навас е единственият представител на стила модернизъм в Европа, оцелял във вида, в който първоначално е построен.
Като втората столица на Каталуния Реус е сред най-бомбардираните градове на областта по време на Гражданската война и Каса Навас също страда. Бомба разрушава кулата й през 1938 г., както и голяма част от покрива заедно с някои от стаите на втория етаж. След войната повечето стаи са възстановени от самите собственици. По фасадата обаче са съхранени белезите на войната.
Отвъд портите Каса Навас разкрива най-запазения и разкошен интериор на модернизма. Предметите, мебелите, осветлението, вратите, копринените тъкани - всичко е такова, каквото е било при построяването. Това е и галерия на най-добрите майстори и дизайнери на времето. Думите трудно могат да окажат чест на Каса Навас. За съжаление, не успява и нейният собственик Хоаким Навас. Той умира, преди да бъдат поставени всички витражни прозорци на къщата и без нито ден да живее в нея.
На басейн, но в Париж
Общественият басейн не е нещо, заради което човек ще се вдигне до Париж. Освен ако не става дума за Молитор. Помните ли "Животът на Пи"? Пи всъщност е кръстен именно на басейна Молитор - Писин Молитор Пател. Това може да е основателна причина човек да се завърти из този образец на Арт Деко, който е като изваден от филм на Уес Андерсън, но истината е, че Молитор няма нужда от извънредни причини за посещение.
Басейнът е построен през 1929 г. и открит от олимпийските плувци Айлин Ригин, Матю Гонтлет и Джони Вайсмюлер. Проектиран е от архитекта Люсиен Полет и от самото начало привлича звезди, театрални постановки, модни ревюта и пр. Славата му влиза във всеки дом обаче през 1946 г., когато Луи Реар представя първите бикини, разходени край басейна от парижката манекенка Мишлен Бернардини.
Молитор има поне три превъплъщения. В оригиналния си вариант затваря през 1989 г. В същата година се появява и първата оферта комплексът да бъде трансформиран в жилищни сгради, което би означавало басейнът да бъде разрушен. Както често става, спасяват го гражданите, обединени в групата "SOS Молитор". С тяхна намеса басейнът получава защитен статут на исторически паметник. Това не пречи обаче да стане жертва на всякакъв вандализъм с годините и даже да се превърне в любима арена за рисувачите на графити. В тези времена "SOS Молитор" става официално собственик и го превръща в зона за концерти и изкуство. Тук през 2000 г. колективът Heretic събира 5000 души на рейв парти. В крайна сметка се появява проект за 65 млн. евро, с който нови собственици превръщат комплекса в суперлуксозен хотел, като запазват и самия басейн. Днес е много скъпо човек да проникне до този шедьовър - нощувката в хотела струва над 400 евро на нощ. За хората, които ги нямат обаче, има и евтина алтернатива - Пайлерон, друг Арт Деко басейн на Полет. Там посещението е 2-3 евро.
