Данте Алигиери се помни главно като автор на „Божествена комедия“, но има и други важни неща, които трябва да се знаят 700 години след смъртта му в нощта на 13 срещу 14 септември 1321 г.
Баща на италианския език
Данте е признат за помощник в създаването на италианския език, като използва тосканския народен език на своето време (вместо латински), за да напише своя шедьовър.
„Божествена комедия“, първоначално наричана просто „Комедия“, е въображаемо пътешествие из Ада, Чистилището и Рая, публикувана на няколко етапа в началото на XIV век.
Популярността ѝ кара други средновековни италиански автори, като Петрарка и Бокачо, също да пишат на народен език, поставяйки литературните основи на италианския език.
Неслучайно Институтът за разпространение на италианския език и култура в чужбина се нарича „Общество на Данте Алигиери“.
Като част от събитията за 700-годишнината тази година Италия създаде Музей на италианския език във Флоренция, който се помещава в църковния комплекс "Санта Мария Новела".
Двама са: Данте и Шекспир
„Божествена комедия“ е поема, лична история за изкуплението, пакт за човешка добродетел, както и едно от най-влиятелните произведения на научната фантастика.
Първият ѝ раздел, „Инферно“ (Ад) - със своите кръгове на ада, където се наказват тези, които са извършили седемте смъртни гряха - все още оформя начина, по който си представяме отвъдното, поне по християнски.
Британският поет Томас Стърнс Елиът казва: „Данте и Шекспир поделят съвременния свят помежду си - няма трети“.
Аржентинският писател и библиограф Хорхе Луис Борхес счита „Божествена комедия“ за „най-добрата литература, постигана някога“.
В поп културата
Поколения писатели, художници, скулптори, музиканти, режисьори и карикатуристи са се вдъхновявали от „Божествена комедия“, по-специално от „Ад“. Сред тях са Сандро Ботичели, Уилям Блейк, Салвадор Дали и Пьотр Илич Чайковски, както и създателите на комиксите за X-Men и романистът Дан Браун. Известната скулптура на Огюст Роден „Целувката“ изобразява Паоло и Франческа, прелюбодейците любовници във втория кръг на ада.
„Божествена комедия“ също е ключово вдъхновение за номинирания за „Оскар“ трилър „Седем“, за популярна видеоигра (Inferno на Данте), а Данте е цитиран в популярни телевизионни сериали като Mad Men.
Черната комедия на Брет Истън Елис „Американски психар“ започва с епиграфа „Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук“ - един от най-използваните цитати от „Ад“.
Дюранте, но ми казвайте Данте
Подобно на много други величия от италианското културно минало - Джото, Леонардо, Микеланджело - Данте обикновено е известен само с първото си име, което е умалително от „Дюранте“.
Той е роден във Флоренция през 1265 г., заточен през 1302 г. и умира на 56 години в Равена, на източното адриатическо крайбрежие на Италия. Произхождащ от богато семейство, макар и не аристократично, Данте се занимава с политика, както и с литература, философия и космология.
Той има поне три деца от съпругата си Джема Донати, но музата му през целия живот е друга жена - Беатриче, която се появява в „Божествена комедия“ като негов водач в Рая.
Политикът Данте
Данте е бил активен в политиката, като е бил един от деветтe избрани управители на Флоренция за редовен двумесечен мандат през 1300 г.
По това време италианските градове са били постоянно на ръба на гражданска война между гвелфите, папската фракция и гибелините, застанали на страната на императорите на свещената Римска империя. Данте започва като привърженик на първите, но след като е заточен с косвената помощ на папа Бонифаций VIII, става все по-критичен към папските посегателства в политическите въпроси. Той е изправен пред съда и прогонен от Флоренция до смъртта си, след като нов режим превзема града и преследва старата му управляваща класа. През 1302 г. съдия нарежда Данте и неговите съюзници да бъдат изгорени на клада, ако се опитат да се върнат. По-късно присъдата е променена на смърт чрез обезглавяване.
В „Божествена комедия“ поетът се възползва от възможността да се отплати на много от враговете си, като специално място в Ада запазва за Бонифаций VIII.
Гуидо Новело да Полента, принц на Равена, го кани през 1318 г. Там той завършва „Рай“ и скоро след това умира, може би от малария. Погребан е в църквата Сан Пиетро Маджоре (по-късно известна като Сан Франческо). Бернардо Бембо, венециански претор, се погрижва за тленните му останки, като урежда по-добър гроб.
На гроба на Данте са изписани няколко стиха от приятеля му Бернардо Каначо, посветени на Флоренция:
„Малка Флоренция, майка на любовта“
Впоследствие флорентинското правителство отменя изгнанието на Данте и моли многократно за пренасянето на тленните му останки във Флоренция. Молбите му не са удовлетворени, като тялото на Данте остава в гробницата, издигната му в Равена през 1483 г. Въпреки това през 1829 г. във Флоренция е издигната гробница на Данте, която все още стои празна. На нея има надпис от трета песен на "Ад", гласящ „Почитайте най-славния поет“.
