Европейската комисия даде шест месеца на Германия и Турция да се разберат за технологията за приготвяне на дюнер. Традиционното турско ястие през последните няколко десетилетия се превърна в популярен стрийтфуут. В това няма нищо лошо, но Турция не е съгласна с начина, по който дюнерът се приготвя в Германия.
Традиционно дюнер-кебапът се приготвя с използването на вертикален грил, на който се нанизват предварително мариновани късчета месо. След изпичането на външните слоеве месото се реже първо на по-големи, а после - на по-малки късчета. Смята се, че вертикалните грилове първо са били използвани в Османската империя на територията на провинция Анатолия в средата на ХХ век. Технологията бързо е била усвоена в Гърция и Леванте, откъдето миграционните потоци са ги разпространили по цял свят. В регионите с арабско население вместо дюнер кебап ястието е получило името шауарма.
И докато технологията за изпичане на месото остава неизменна през годините, начините на сервиране се променят сериозно. Оригиналното блюдо в Османската империя обикновено се сервирало с гарнитура от ориз и изпечен лют пипер /така се прави и днес в Турция/. В арабските страни обаче месото се увива в тънък арабски хляб - лаваш, а в Гърция - в питка и се сервира с пържени картофи.
В Германия дюнерът се появява в края на 1960-те години, когато в страната, която се нуждаела от евтина работна ръка за възстановяване на икономиката след войната, започнали масово да пристигат мигранти от Турция. Берлинските търговци адаптират ястието според кулинарните предпочитания на немците - месото със зеленчуците се увива в бял хляб и се залива с лют или чеснов сос. Именно берлинският вариант на дюнер-кебапа е най-разпространен в Европа в момента. Всяка година в Германия се продават дюнери за около 2.5 млрд. евро, а в цяла Европа - за 3.5 млрд.евро. В този отрасъл в Европа са заети над 60 000 души.
През 2022 г. турската Международна асоциация на кебапа, базирана в Истанбул, поиска ЕС да включи дюнера в официалния списък на защитените наименования на хранителни продукти. Този списък действа от 2012 г. и защитава особеностите на регионалната продукция - продуктите в него се произвеждат по строго определени регламенти и ако те не се спазват, не могат да се продават в ЕС. Заявката е подадена с цел да се подчертае турския произход на ястието.
Според предложението дюнерите трябва да се приготвят от месо от едър рогат добитък, не по-млад от 16 месеца, или от месо от отделни части на овцете, които са на поне 6 месеца. Допуска се и пилешки дюнер. Турската асоциация иска да се наложат и определени норми за размера на късчетата месо, състава на маринатата и времето за мариноване, както и за дължината на ножовете, с които се реже готовото месо. Няма ограничения за начина на сервиране, гарнитурата или сосовете.
Заявката престоя почти две години без движение, но през април 2024 г. ЕК започна да я разглежда. И в следващите няколко месеца Брюксел бе залят с официални възражения, в това число и от министерството на селското стопанство на Германия и от Асоциацията на хотелите и ресторантите на Германия. Те са както от икономически, така и от културен характер. Така например във възраженията се твърди, че новите правила ще доведат до допълнителни разходи за преоборудване на заведенията и съответно - до вдигане на цените. Много пунктове за продажба вероятно ще трябва да бъдат закрити, а други ще продължат да продават ястието под друго название, което ще доведе до юридически хаос.
Твърди се още, че дюнерът в Германия е еволюирал без участието на Турция в продължение на десетилетия, затова той е де факто немско ястие и не трябва да бъде регулиран от турските традиции. "Кебапът принадлежи на Германия. Всеки сам решава как да го приготви и яде. Няма нужда от никакви уточнения от Анкара", написа в "Туитъър" министърът на селското стопанство на Германия Джем Оздемир, който е син на турски емигранти.
На 19 септември ЕК предварително разгледа възраженията и ги сметна за обосновани. И даде на Германия и Турция шест месеца, за да намерят компромис. Ако това не стане, ЕК ще вземе сама окончателно решение.
