Български медии, концентрирани в ръцете на олигарси с връзки в правителството, пленени държавни институции и предприети в последно време смрадливи кампании срещу критикуващи медии формират триото на натиска срещу независимата журналистика в държавата, която се присъедини към Европейския съюз през 2007 г.
Трудно е да разберем в какви условия работят българските журналисти, без първо да разгледаме влиянието върху медийната среда в страната на олигарха и депутат Делян Пеевски.
Концентрацията на медии
Според брошура от 2018 г. на Съюза на издателите в България фирмата на Пеевски „Нова българска медийна група“ (НБМГ) контролира около 80% от пазара за разпространение на вестници и притежава около 40% от всички национални и регионални вестници - с над 1000 издания в 130 града, включително множество новинарски уебсайтове, телевизионния канал „ТВ7“ и важна телевизионна и радио инфраструктура.
Изследването твърди, че медийната империя на Пеевски да обслужва икономическите интереси на олигарха. Бивш техен служител заяви пред международна медия, че притежаваните от НБМГ медии често се използват не само да възхваляват Пеевски и управляващата популистка партия ГЕРБ с премиера Бойко Борисов, но също да очернят и дискредитират набелязаните врагове и критично настроени медии, които отразяват корупционни скандали, свързани с другите бизнеси на депутата.
"В България медиите са изоставили своите задължения да информират точно и безпристрастно", казва пред ИПИ Нели Огнянова, преподавател по медийно право в журналистическия факултет към Софийски университет. "Дезинформацията се разпространява чрез уебсайтове и печатни медии, повечето от които притежание на Делян Пеевски, както и чрез социалните мрежи, основно Фейсбук“.
Смрадливи кампании срещу журналисти
Българската платформа за разследваща журналистика „Биволь“ може да свидетелства за този феномен от първа ръка. Създателите на уебсайта са били цел на подобни кампании от медии на НБМГ в опит да дискредитират техните разследвания за предполагаеми злоупотреби с европейски фондове и други корупционни схеми, които уличават Пеевски и официални лица.
Други независими журналисти също информират за натиск върху тях. Росен Босев от икономическия седмичник „Капитал“ писа много през 2019 г. за спорното назначаване Иван Гешев за главен прокурор на страната, един от най-влиятелните постове в държавата, който има ключова дума в отварянето и затварянето на криминални разследвания. Независимостта на Гешев бе поставена под въпрос и критиците се страхуват, че неговите решения може да бъдат продиктувани от олигархичните кръгове в страната, което той самият категорично отрече.
Босев писа, че някои прокурори са били под сериозен натиск да подпишат писма с подкрепа за номинацията на Гешев на тази позиция, за която той бе единствен кандидат. "Имаше очерняща кампания срещу мен и семейството ми от проправителствени новинарски сайтове, когато работех по темата", каза той пред ИПИ. Повечето публикации ме заклеймяваха като враг на българските традиционни ценности“ и често бяха копирани от един пропаганден сайт в друг - всеки път, когато пишех статия за главния прокурор и неговия отказ да разследва корумпирани официални лица.
Натиск върху медиите
Междувременно се засили съдебният тормоз срещу независимите медии. Политически назначаваната Комисия за борба с корупцията започна разследване в края на 2017 г. срещу издателя на вестниците „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев, свързано със закупуването на минна компания преди почти 20 години. По-рано съдия постанови, че Прокопиев не е направил нищо лошо. Разследването за кратко прекрати дейността на вестниците и постави съществуването им в риск. Журналистите тогава заподозряха, че разследването може да е свързано със статиите на „Дневник“ и „Капитал“ за някои корупционни дела срещу държавни служители. Разследването замрази за кратко сметките на изданията и постави под заплаха тяхната способност да излизат. Журналисти заподозряха, че разследването е свързано с разобличаването от "Капитал" и "Дневник" на няколко корупционни афери, в които бяха замесени високопоставени български служители.
"Ние сме под т.нар. мек натиск", каза Босев. "Нашият седмичник редовно е подлаган на чести данъчни инспекции и други форми на икономически натиск".
По подобен начин медията „Бивол“ често е обект на данъчни одити и ревизии, част от кампания в „мафиотски стил“, както се изразяват те, за подлагане на натиск от страна на официалната власт, откакто уебсайтът разкри през март 2019 г. за корупционен скандал с придобити жилища, който уличи висши държавни служители, включително бившия главен прокурор Сотир Цацаров.
Българското национално радио също не бе пощадено от предполагаеми опити за намеса от страна на правителството. През септември 2019 г. Силвия Великова, уважаван радиоводещ, бе отстранена от длъжност и това предизвика протести в медийните среди и извън тях. Впоследствие решението бе отменено, тя бе върната на работа и бе уволнен ръководителят на радиото.
"Пленена" държава
Съвпадението между частните икономически интереси и правителството, заедно с липсата на независими държавни институции предизвиква сериозни притеснения в Европейската комисия, както и сред международни организации. "Трансперънси интернешънъл" неотдавна определи България като най-корумпираната страна в Европейския съюз.
"България е страна, където върховенството на закона е в риск, тя е пример за пленена държава", обяснява Нели Огнянова. "Много трудно е да поддържаш стандартите на независимата и качествена журналистика в една завладяна държава".
