Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков не подкрепи колегата си от БНР Андон Балтаков относно искането му за оставка на министъра на културата Боил Банов заради внесения проект за промени в Закона за радиото и телевизията, в който липсват одобрени от работната група текстове. Това стана ясно по време на онлайн разговор между Кошлуков и Банов. Инициативата за срещата е била на министъра, който отново призна, че е изключил от предложения за обществено обсъждане вариант част от договорените параграфи. Той обърна специално внимание на точката за удължените мандати на генералните директори на БНТ и БНР от 3 на 5 г. Банов поясни, че не е включил този текст, защото през юли, когато сходно предложение е било направено от шефа на медийната комисия Вежди Рашидов, то е породило недоволство сред интелектуалци и бивши служители на обществената телевизия. Както "Сега" писа, след като Рашидов внесе поправката за удължените мандати на обществените медии, за часове бе събрана подписка, с която известни личности се обявиха против мандатът на Кошлуков да стане 5-годишен с възможност да бъде удължен за още 5 г. и така той да управлява до 2030.
Днес обаче Кошлуков заяви, че не държи тази точка да влезе в проекта за промени в Закона за радиото и телевизията. В същото време той допълни, че въпросът с продължителността на мандадите трябва да се решава от депутатите, а не от ръководителите на БНТ и БНР. "В БНТ не се вълнуваме много от мандати. През годините ние се борихме именно за това: обществото да може на свободни избори да избира депутати, които независимо да решават да правят закони. Това е само проект и не смятам, че ние, тук в БНТ, или вие в Министерството на културата или в която и да е група ще се определя дневния ред. Мисля, че мястото е в парламента. Предстои депутатите да решават тези членове, които изброихте, те не са ни толкова важни", коментира шефът на БНТ.
За разлика от генералният директор на БНР, Кошлуков изказа задоволство от предложения законопроект и няколко пъти специално благодари на министър Банов. "Ако позволите, да обърнем внимание на закона. Смятам, че е голяма стъпка напред. Имаме закон, който е принципно и генерално различен от досегашния и отговаря на условията в ХХI век. Трудът го оценяваме високо в БНТ", не спести похвалите Кошлуков.
Като основен успех той отличи, че след приемането на промените в ЗРТ финансирането на БНТ няма да се извършва чрез т.нар. норматив за час програма, а ще става по методология за оценка на разходите. "Както е по света, България беше единствената държава със заплащане по час програма. Вие успяхте да промените това и това е невероятно развитие. Благодарение на промените БНТ има шанс да направи бюджет, който ще е адекватен и ще ни направи независими от политически влияние и промени. Когато една субсидия от бюджета, всъщност вече говорим за трансфер, а не за субсидия, се изчислява по ясна методика, тя не зависи от желанието на който и да е финансов министър и на който и да е кабинет. За това нещо изказвам още веднъж нашата признателност", заяви Кошлуков.
Изявленията на шефа на БНТ се различават коренно от оценката на директора на БНР за новия законопроект. На 21 октомври Балтаков уведоми Съвета за електронни медии, че подава оставка от 1 ноември заради липсата на воля от страна на управляващите да осигурят независимост на общественото радио. Директорът даде за пример проекта за промени в ЗРТ, като се спря на частта с управлението на националното радио и телевизия. По измененията в продължение на около година работи специална работна група под шапката на Министерството на културата. Според Балтаков крайният резултат на законопроекта, предложен от Министерски съвет, не отговаря на решенията, обсъждани в групата. По тази причина шефът на БНР поиска и оставката на министър Банов. Балтаков даде да се разбере, че от текстовете на законопроекта, съгласувани с националното радио, във внесения от Банов вариант са отпаднали 8 параграфа.
След внесената оставка на Балтаков работещи в БНР разпространиха отворено писмо, с което подкрепиха протеста на генералния си директор. Те призоваваха да бъде оттеглен предложения от Министерството на културата законопроект. "Вариантът, внесен от Министерството на културата, залага постоянна дестабилизация в общественото радио и прави възможен политическия натиск в работата на журналистите", пише в писмото. Първоначално то бе подписано от 275 служители на медията, като впоследствие техният брой нарасна до 385 души. От два дни в ефира на "Хоризонт" и на регионалните честоти на БНР звучи и песента на Бийтълс Let it be, с която работещите в националното радио от години предупреждават за готовността си да протестират и да стачкуват.
