Ще бъде ли продадена Би Ти Ви и кой ще е новият й собственик? Следващите седмици изглеждат ключови за бъдещето на една от двете най-гледани частни телевизии у нас. Чешки и словашки медии съобщиха преди дни, че най-богатият човек в Чехия и собственик на българския мобилен оператор „Теленор“ Петр Келнер ще направи втори опит да придобие телевизия у нас. Според чуждите издания инвестиционният фонд PPF, собственост на Келнер, е останал единственият кандидат за купувач на активите на компанията Central European Media Enterprises (СМЕ), част от която е „Би Ти Ви медия груп“. В надпреварата доскоро била и американската компания „Дискавъри“, собственик на едноименните телевизии, както и на „Евроспорт“ и др. Тя обаче е обявила неотдавна, че повече няма интерес към СМЕ, вследствие на което Келнер е останал единственият преговарящ. Според Hospodarske noviny разговорите между чеха и СМЕ са в напреднал етап, резултатът от тях е трябвало да бъде обявен в края на юли или началото на август, но се е забавил заради разминаване в поисканата и предложената цена.
Журналистите в Чехия и Словакия следят с особено внимание новините около евентуалната сделка, тъй като СМЕ е листвана на фондовата борса в Прага, а Келнер има сериозен бизнес в двете страни. Покупката на СМЕ би включвала словашката телевизия „Маркиза“ и чешката Nova. Келнер притежава още чешкия и словашкия мобилен оператор O2 и още няколко големи компании. Освен на „Маркиза“, на Nova в Чехия и на Би Ти Ви в България с покупката на СМЕ той ще стане собственик и на Pro TV в Румъния, и на Pro plus в Словения.
Със сигурност намеренията на Келнер да купи телевизия в България се следят внимателно и у нас, а вече стана ясно и че хора с власт и възможности искат такава сделка да няма. Добре известно е, че това няма да е първият опит на чешкия милиардер да стъпи на медийния пазар в България. Преди да се насочи към СМЕ, през 2017 и 2018 г. той направи опит да купи Нова телевизия. Чехът се бе разбрал за цената с тогавашния й собственик – шведската компания „Модърн таймс груп“, когато обаче на сцената се появи българската Комисия за защита на конкуренцията. Тя спря сделката с доста спорния мотив, че след продажбата „Нова броудкастинг груп“ ще се превърне в много голям играч на медийния и рекламния пазар в България, въпреки че към онзи момент Келнер нямаше друг бизнес у нас. Въпреки това на него му бе отказано да финализира операцията, а само няколко седмици по-късно КЗК разреши на крупните бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви да купят Нова на същата цена, която предлагаше и чехът.
Въпросът сега е дали КЗК отново ще има възможност да се намеси на медийния пазар, играейки в полза на един и против друг купувач. Към момента това изглежда трудно осъществимо, тъй като Келнер преговаря за всички активи на СМЕ, а не само за една телевизия, както беше при сделката за "Нова броудкастинг груп". Затова споразумението между СМЕ и PPF е от компетенцията на Европейската комисия, в чиито правомощия е да изиска информация от съответните национални регулатори и да реши впоследствие дали да одобри или да отхвърли придобиването. През 2013 г. Еврокомисията веднъж вече не видя проблем в това СМЕ да мине в ръцете на американския информационно-развлекателен гигант „Тайм Уорнър” (собственик на CNN, HBO и др.), част от който стана и Би Ти Ви. Преди 6 г. родната КЗК също не създаде проблем при смяната на собствеността, а институциите в България само наблюдаваха как мениджърите в Би Ти Ви се сменят и на мястото на едни хора идват други.
Всичко това може да се повтори и сега, ако Келнер и днешният собственик на СМЕ – друг американски комуникационен гигант– AT&T, се споразумеят за глобалната цена, след което отнесат въпроса до ЕК. Ако обаче преговорите се провалят и AT&T реши да търси купувач на активите на СМЕ страна по страна, съдбата на Би Ти Ви тогава може и да повтори тази на Нова. В такъв случай одобрението на сделката отново ще стигне до КЗК и ведомството, чийто председател е майката на депутата от ГЕРБ Александър Ненков - Юлия Ненкова, отново ще получи шанс да формулира мотиви, с които да насочи и втората най-голяма телевизия в ръцете на „правилния“ (от гледна точка на управляващите) купувач. Което, без съмнение, ще е поредната лоша новина за свободата на словото и за независимостта на медиите у нас. Историята в последните години вече недвусмислено показа, че когато български бизнес групи се активизират за придобиването на национална телевизия, след това с нея се случват две неща. При първия сценарий тя бързо попада в отбора на проправителствените медии и започва да обслужва интересите на управляващите. Както „Сега“ вече писа, след придобиването на Нова тв от братята Домусчиеви на ключови ръководни позиции в нея застанаха кадри на приближения до Делян Пеевски "Канал 3".
Преди да стане факт сделката за Нова, близки до властта медии сочеха именно
Кирил Домусчиев като един от кандидатите за купувач
на Би Ти Ви. След като това стана невъзможно заради прекомерната концентрация на медии, вече все по-често се чува, че интерес към нея има миноритарният акционер в телевизията и собственик на рекламни агенции Красимир Гергов. Неговата роля в овладяването на неудобните за властта медии се прояви по друг начин през последните години. През 2018 г. основаната от българи в Чикаго телевизия BiT бе купена от фирма, за лице на която бе представен не много известният тв продуцент Мирослав Янев. Същият се счита за силно приближен до Гергов, тъй като работеше по различни проекти в Би Ти Ви в периода, в който телевизията на практика се управляваше от рекламния бос. Вестник „Капитал“ дори съобщи, че предварителният договор за покупката на BiT е бил подписан от Гергов, но че той не е искал да се осветява като нейния действителен купувач. Веднага щом сделката за BiT стана факт, от ефира й бяха свалени всички политически рубрики, които до този момент даваха трибуна на критици на ГЕРБ, на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Сотир Цацаров. За броени месеци бяха спрени новините на телевизията и бяха освободени журналистите, а през т.г. Съветът за електронни медии окончателно прекрати регистрацията на програмата. Така от ефира си замина една от последните телевизии, които си позволяваха критично отношение към управляващите и към силните на деня. Разбира се, подобен сценарий е невъзможен по отношение на Би Ти Ви. Но другият, при който телевизията става много по-свързана с политическото статукво, ако тя бъде купена от български "инвеститор", е повече от възможна и очаквана.
------------
Как се стигна до преговорите за СМЕ
През март от CME обявиха, че бордът на директорите е започнал „процес по проучване и оценка на потенциалните стратегически алтернативи за корпорацията, насочени към максимализиране на акционерната й стойност”. За целта в СЕМ бе създаден комитет, който да ръководи оценката на тези алтернативи. „Те могат да включват продажбата на част или цялата компания, сливане с друг стратегически партньор, рекапитализация или продължаване на изпълнението на дългосрочния бизнес план на CME. Най-големият акционер в компанията - AT&T, подкрепя плана на CME за преразглеждане на стратегическите алтернативи”, се казваше в анонса. Подчертаваше се, че не е задължително проучването да доведе до някаква трансакция в крайна сметка, както и че CME не е определяла график за провеждане и приключване на операцията. А също и че дружеството не възнамерява да дава допълнителна информация и коментари, „освен ако не прецени, че това би било подходящо или необходимо”.
