От двата Филма на годината, които щурмуваха кината по света в последния уикенд, "Барби" се оказа по-големият сюрприз. "Опенхаймер" щеше да учуди само ако не беше величествен и въздействащ.
Но не вярвам мнозина да са тръгнали с голямата кошница за този облял света в розово 110-минутен рекламен клип, спонсориран от Mattel. Още по-малко у нас, където до 80-те куклата Барби бе привилегия само за деца на избрани, а името на Грета Гъруиг още не е широко известно (това е първият високобюджетен проект на трикратно номинираната за "Оскар" режисьорка на "Лейди Бърд" и "Малки жени" - заснела ранните си филми със средства толкова оскъдни, че биха накарали и български режисьор да побегне). Подготвителната кампания пък бе колкото пищна, толкова и объркваща - по никакъв начин трейлърите и промоционалните интервюта не подсказваха какво точно да очакваме. Единствено досегашното творчество и верую на Грета подсказваше, че това няма да е момичешка версия на "Супер Марио Брос" (най-успешният засега финансово филм на 2023 г., базиран също на игра/чка), а феминистка фантазия.
"Барби" се оказа не просто боксофис рекордьор, а приятна изненада. Опасявам се, че той няма да донесе наслада на мъжете (в масовия случай), на консерваторите, на хората с предразсъдъци, както и на дечицата с ръст под 1 метър, попаднали в киносалона поради лоша подготовка на родителите им. Женската и тийнейджърската аудитория обаче го приема с почти еднозначен ентусиазъм. Първите реакции на различните демографски групи към филма ясно показват, че е удар в целта.
Най-важното достойнство на "Барби" ми се струва не неговата идеология, а неговият жанр. Той е комедия. В днешните тънкообидни времена хуморът е по-застрашен отвсякога, а Грета хитро е избрала една от малкото посоки, в които все още е позволено да го насочиш, без да бъдеш канселиран и обвинен във всички смъртни грехове - срещу привилегированите бели мъже. Дори това да ви се струва конюнктурно, хубава (и успешна) комедия не е имало от години. Няма и да има. Тази е и смешна, и успешна. "Барби" е изключително забавен и това е вярно както на повърхността, така и в подривните реплики и сцени, с които Гъруиг и нейният партньор-съсценарист Ноа Баумбах са минирали бонбонената си естетика. Сценарият е остроумен, диалогът стреля точно и начесто. Също толкова внимателно обмислена е и пластиката на филма.
За декорите и костюмите каквото и да кажем, ще е малко: бюджетът от 145 милиона долара е похарчен без никаква скромност, за да пресъздаде куклен свят, какъвто досега сме виждали само в анимациите. Продукцията дори доведе до малка глобална криза за розова боя. Марго Роби е родена за ролята на руса кукла с перфектни пропорции (за разлика например от Ема Уотсън, която нямаше място в "Красавицата и звярът") и това със сигурност е най-точният кастинг на годината... на века! Но ако Барби блести с хубостта и стереотипността си, почакайте да видите как сериозен актьор като Райън Гослинг се превъплъщава в карикатурната роля на Кен. Изрусеният Гослинг е истинско удоволствие за гледане, дори когато пее и танцува. Може би не е чак толкова феминистко решението всички най-добри реплики във филма да бъдат дадени на мъж! Това, ако не броим надъханата реч на Америка Ферера - отлична в ролята на майка в криза, която някога си е играла с барбита.
Разбира се, "Барби" не е нито безумно оригинален, нито лишен от слабости. Поклонът към по-дълбоки арт постижения като "2001: Една одисея в Космоса" (в началната сцена), "Играта на играчките" (в завръзката), "Магьосникът от Оз" и "Пинокио" (в основните сюжетни линии и послания на филма) е твърде очевиден. "Барби" е много по-силен в първата си част: в изграждането на приказния Барбиленд и последвалия сблъсък на Барби и Кен с "истинския" свят, който очевидно е мъжки и ги води към различни уроци. Финалът се отплесва в ненужно философстване и сякаш просто не са знаели как да завършат този филм, който започна и продължи толкова добре.
Но номерът на Грета и нейния игрив, светещ в крещящи цветове киноразказ е, че едновременно рекламира и осмива, пропагандира и подиграва. Захаросаното се редува с горчиво, инфантилното - с интелигентно, идеологемите - с шеги, корпоративното - с интимно. Всяко клише получава контра, всеки социален коментар - розова глазура, всяко позициониране на продукт - гавра с костюмираните фирмени босове, до един бели мъже на(д) средна възраст. Колкото и да ми се щеше да го обвиня в това (защото ненавиждам розово), в нито един момент "Барби" не прекрачва границата на кича, нито на лошия вкус.
Да, сигурно сатирата можеше да бъде по-наточена, а поуките - по-малко декларативни. Може много да се спекулира дали довчерашната яростно независима режисьорка е продала душата си на големите корпорации, произвеждайки bona fide лековат летен хит (оттук започва нейната кариера в мейнстрийма - предстои да заснеме две екранизации по "Хрониките на Нарния"). Но също както своя двадесетипървоюлски екранен брат "Опенхаймер", "Барби" е филм, който поема рискове - нещо толкова екзотично в днешния Холивуд (и свят). "Барбенхаймер" няма да е заклинанието, което чудодейно ще спаси кината - особено на фона на задаващия се печален августовски афиш и актьорската стачка, от чиято продължителност и успех зависи бъдещето на бранша. Но е възхитително и позабравено усещане в една седмица да имаме два прекрасни филма - напълно различни и оригинални, без да са продължение, франчайз и т.н. - и публиката по целия свят да се стича да ги гледа. Идете и вие.
YouTube
