Дори само концепцията от заглавието на този текст носи немалък касов потенциал, но в случая с „Да свалиш Уолстрийт“ (с оригинално заглавие Hustlers) нещата не спират до забавен летен хит в стил „професия стриптийзьор“. Не, американската критика единодушно е убедена, че става дума за качествено кино - кандидат за награди, а на 50 г. Дженифър Лопес е готова да излезе от чистилището на безумно слабите филми, където попадна след една-единствена добра роля - в „Извън контрол“ на Содърбърг от 1998 г.
Дитирамбите започнаха още след премиерата на Hustlers на фестивала в Торонто, където режисьорката и сценарист Лорийн Скарфария направи впечатление и с предишния си филм с участието на Сюзън Сарандън преди 4 години. Дори се стигна до сравнения на „Да свалиш Уолстрийт“ с „Добри момчета“ на Скорсезе, с което сериозно пресолиха манджата.
През годините е имало много филми за стриптийзьорки и нито един от тях не показва женската гледна точка, съвсем в metoo-стил отчитат хвалебствените рецензии за филма. Естествено, мъжкият поглед към тази така секси професия винаги носи доза сексистко опростяване и обективизиране - мислите, че тук го няма? Филмът може и да не е обиден и предубеден към героините, но е клише от главата до петите. Eдноизмерните и карикатурни герои тук просто са мъжете. Расово, класово и полово балансиран, „Да свалиш Уолстрийт“ е всичко, за което днешният калифорнийски либерал може да мечтае.
Разказващ за криминална схема по действителен случай, филмът се родее с неотдавнашния посредствен „Бандитките на Оушън“, в който при все това участваха някои от топ актрисите на нашето време. Скарфария работи със значително по-ограничен актьорски арсенал. Вярно е, че Лопес се справя отлично с ролята и като нищо ще забърше някоя номинация, но ще остане съмнението дали последното е поради талант, или поради конюнктура (сефте). Тя е „старо куче“ в клуба, приятелка и ментор на младата Дестини (Констанс Ву от Crazy Rich Asians), която учи не само на хватки на пилона, но и на такива от живота - включително забранени от закона.
За очакващите атрактивни танци в оскъдно облекло може да се добави, че такива има в умерени дози и предимно в първата половина на филма, втората залита към драмата и точно там „Да свалиш Уолстрийт“ проявява основните си слабости. Въпреки опита за обществен срез на днешна Америка и за социален коментар не се оставяйте да ви заблудят, че иде реч за задълбочено интелектуално упражнение - това все пак си е масово, развлекателно зрелище с щипка сериозност. То и кой би очаквал дълбочина от филм, в който Карди Би танцува в скута на клиент?
