Не съм сигурна какво точно е "Емилия Перес": мюзикъл? Криминална драма? Ноар трилър? Транскомедия? Латино сапунка?
Не, сигурна съм какво е "Емилия Перес": най-лудешкият, смел, забавен и радикален филм, който сме гледали тази година на български екран.
Френският режисьор Жак Одиар разказва за зловещ мексикански наркобарон, който иска да смени пола си – и като стане жена, да загърби миналото. Адаптацията по романа на Борис Расон започва много зрелищно като рок опера и завършва като тежка драма за последиците от изборите, които правим. Остава загадка как Одиар смогва да удържи филма си в хаоса на толкова жанрове и естетики, но ето. Ако "Жокера" беше успял да впрегне изразните средства на мюзикъла и социалния си коментар за разказването на нещо оригинално и смислено, вероятно можеше да се получи подобен.
Ала този режисьор не е вчерашен, въпреки че по традиция неговите филми не получават широко разпространение на наш екран. Освен френските сюжети, които е натрупал в биографията си – "Пророк", "Ръжда и кост", "Един така дискретен герой", "Чети по устните ми", той смело се хвърля в светове и езици, които уж не познава: от "Дийпан" ("Златна палма"; у нас показан фестивално с прекалено обяснителното подзаглавие "Съдбата на бежанеца"), говорещ на тамилски за бежанци от Шри Ланка, до "Братята Систърс" – история за американски каубои (и като споменах "Жокера" – главна роля в нея изпълнява Хоакин Финикс).
Очевидно подготовката е солидна, защото в "Емилия Перес", филм (преобладаващо) на испански за Мексико, притиснато в хватката на наркокартелите, е трудно да се забележи фалш. Но реализмът е само върхът на айсберга в дивашкото приключение, в което ни хвърля Одиар. Партнират му три актриси, които правят феноменални в своята невъздържаност роли: пълноразмерната холивудска звезда Зоуи Салдана ("Аватар"), Селена Гомес, по-известна като певица, и испанката Карла София Гаскон. След като спечели заслужено, заедно с колежките си, приза за женска роля от фестивала в Кан, очаква се последната да стане първата транс актриса с номинация "Оскар". Всички те, но особено Селена и Карла, изглеждат като излезли от ранните филми на Алмодовар, дори без да са сколасали да се преоблекат.
Във филм като този не е нужно (нито желателно) да се разкриват твърде много подробности от сюжета. Музиката в него – създадена от тандема Камий и Клеман Дюкол – варира от рок, рап, поп до детски песнички, понякога изпети под сурдинка, друг път представени в световъртежни хореографии. Същото е и с емоциите в "Емилия Перес", от любов до болка, от страст до разкаяние, от загуба до възторг. Алмодоварската пъстрота, достигаща до кич, от началната третина се удавя в драматизма на събитията, но само за да ни хвърли в нови преживявания. Днес повечето филми са прекалено дълги, но "Емилия Перес" продължава 132 минути, които – въпреки някои неравности - оставят без дъх. Дори "Уолстрийт джърнъл", чиито критици обикновено са глътнали бастун, го възхвали с щедрото "ако Серджо Леоне бе жив и правеше мюзикъли, той можеше да създаде нещо толкова грандиозно и помитащо".
Ако православните камикадзета на "Възраждане" го надушат, ще го разкостят предизборно за прокламиране на "джендъра". Но вие не им казвайте. Сред толкова политкоректни предложения, с които разни бездарници се препитават, Одиар отново превръща гореща тема от новините в изкуство. И аз, като повечето хора, се обърквам с местоименията, когато става дума за полови идентичности - но "Емилия Перес" е просто великолепен, великолепна, великолепни.
"Емилия Перес" е част от програмата на фестивала "Синелибри" и ще има прожекции на 21, 23, 24, 26, 27 и 28 октомври в София, на 26 октомври във Варна, 27-и - в Бургас, 29-и - Велико Търново и на 2 ноември в Пловдив.
YouTube
