Сръбското кино сме свикнали да оценяваме (обикновено заслужено) далеч по-високо от нашето. Само отчасти такъв е случаят с "Южен вятър" - не мога да се отърва от чувството, че сценарият е вдъхновен от "Под прикритие"; не е случайност и участието на титулярния актьор от сериала. Филмът на Милош Аврамович от 2018 г. обаче отиде по-далеч и се превърна в най-успешния балкански пример за касов франчайз по холивудски модел. Криминалният екшън, който се откриваше с чалга хита на Камелия от 90-те "Луда по тебе" (от своя страна кавър на турбофолк шлагер на Лепа Брена) и включваше българските актьори Христо Шопов и Ивайло Захариев, хвърля мост между народите и културите източно и западно от Калотина - близки в навиците, музикалните вкусове, мутренските изпълнения, семейната привързаност, корупцията.
Тази тенденция се доразвива в "Южен вятър: Ускорение", продължението за голям екран, което просто взриви боксофиса в западната ни съседка - 700 000 зрители (ние още нямаме такъв филм след 80-те, при сходен брой на населението). Продадените билети са дори повече, отколкото за също много успешния "Южен вятър", понеже в годините между двата проектът бе допълнен от 14 телевизионни епизода, които да подхранват интереса към героите.
Подобно на предшественика си, "Южен вятър 2" се прицелва в масовия вкус и не предлага изненади нито в добрия, нито в лошия смисъл. Ако в първия хубавецът Милош Бикович бе начинаещ автоджамбазин, който свърши в затвора, продължението вдига мизата: героят Петър Мараш разширява и се опитва да "изсветли" бизнеса си, докато по-малкият му брат (Лука Гърбич) се забърква с български наркотрафиканти. Политическият фон е по-ярък: мафиотът изкупува земеделски земи, през които ще мине руски газопровод. Сюжетът и героите многократно профучават през ГКПП Калотина като джип с Влади Горанов на борда, оставяйки карикатурните митничари да гледат зареяно.
А нашите актьори са повече: Захари Бахаров (който се откроява като може би най-доброто изпълнение във филма), Мариан Вълев (още една топла връзка с "Под прикритие"), Мак Маринов, Асен Блатечки и Руси Чанев. Аврамович успява да издокара българските си герои в традицията на най-яростните балкански стереотипи за съседите, а фолклорното облекло на Чанев буди единствено недоумение.
Но това са бели кахъри за масовата публика. Също както първата част (и дори повече), "Южен вятър 2" е сръчно изработено жанрово кино - с ефектни преследвания, сочни сръбски псувни, хубава картина, звук и звуков монтаж. За съжаление актьорският състав е олекнал откъм изключителни югоактьори спрямо оригинала - в първия "Южен вятър" покойният Небойша Глоговац изпълни една от последните си роли, но участваха и Драган Белогърлич и Сърджан Тодорович, които слагаха в малкия си джоб нашите родни рецититори. По неясни причини героят на Белогърлич - Царя, сега е поверен на Мики Манойлович (звезда на Кустурица, обичан и от българската публика - но смяната нарушава логиката на разказа). Бикович остава по-добър в екшън сцените, отколкото в тези с реплики.
Накратко: по-хаотичен и вторичен от първия път, но с повече самочувствие и техническа сръчност. Ако сте го харесали тогава, ще ви допадне и сега. Ако можете да понесете безбройните продължения на "Бързи и яростни", този не пада по-долу.
YouTube
