Тази рецензия се пише единствено от човеколюбие: за да спаси зрителя от гледане на "Гарванът" (2024). Той зрителят не се е засилил много - с откриващ уикенд от 10 милиона долара по света при бюджет от над 50, това е безспорно един от най-големите провали на годината. Българската публика също не му даде кой знае какъв кредит на доверие - гледали са го около 5000 души. Като се има предвид качеството на продукцията, тези числа едва ли ще са много по-големи в скоропостижния край на разпространението на филма.
По-добре, като начало, да си припомним "Гарванът" (1994). Преди трийсет години дебютантът Алекс Прояс (заснел по-късно и "Градът на мрака" и "Аз, роботът") се оказа автор на хит не защото филмът му бе шедьовър. А заради зловещата мистика, която го обграждаше. Брандън Лий, синът на Брус Лий, загина трагично по време на снимките. Запазената марка на Прояс - изключителната стилизация на изображението, се прояви за пръв път тук, а добавената стойност от мрачния инцидент издигна "Гарванът" до култов статут. Имаше и три продължения.
Семплата история за свръхестествената сила на отмъщението, започнала своя път от комикса на Джеймс О'Бар през 80-те (няма особено общо с Е. А. По и екранизациите по неговата едноименна творба), претендира да се събужда за нов живот сега. Но "Гарванът" 2.0 е по-скоро пуйка в дегизировка, както го иронизира англоезичната критика. Достатъчно е да споменем родилните мъки на продукцията - в развитие от 2009 г., тя дълго не може да разпери криле. В крайна сметка с режисурата се заема Рупърт Сандърс - никога не го е бивало в драматургията, но пък направи впечатление на ярък визуалист с предишните си филми "Снежанка и ловецът" и "Дух в броня".
За жалост, тук и визуалният елемент не е кой знае колко застъпен. Този "Гарван" секънд-хенд твърди, че не е римейк, а нов прочит на комикса, но реално си е едно голямо нищо. Усетете патетиката в рекламния синопсис и вижте сами: "В сенчестите прегръдки на мрачния свят..., в който ехото на скръбта отеква, а завесата между световете става все по-тънка, сродните души на Ерик Дрейвън (Скарсгард) и Шели Уебстър (FKA twigs) се преплитат в танц на любовта и трагедията, когато демоните от тъмното й минало ги застигат и двамата са брутално убити. Получил шанса да спаси истинската си любов, като се жертва, Ерик е дарен със силата на бог, която надхвърля границите на смъртта. Прекосявайки неземните царства на живите и мъртвите, пътят на Ерик е осеян със сенки и осветен от трептящите пламъци на отмъщението..."
А накратко какво е: двамата млади, шведът и певицата с непроизносим псевдоним, се срещат в клиника за рехабилитация на наркомани. Любовта пламва, те бягат и се отдават на страстта, монтирана с апломб. Но героинята е преследвана от демоничен мафиот (Дани Хюстън) и си намира майстора, а с нея - и Ерик. Но не преди първата половина на филма да ни залее с обилно подсладения им готик романс. На този етап историята изглежда като един от онези популярни сред ученичките романи с меки корици, накиснати в захарен сироп и сантимент - с реплики от момичешки лексикони като "брилянтно сломен".
Във второ действие "Гарванът" се превръща в изблик на невъздържано насилие, което води и до категорията 16+. Не се сещам кой любител на захаросани любовни истории ще се наслаждава едновременно с тях на откровен садизъм, без никаква естетизация (къде си, Прояс, когато ни трябваш?) или драматургично оправдание.
Ако до този момент сте откривали логика в последователността на действието, в което се съмнявам, тя напълно изчезва през втория час. Продължителността от 111 минути изглежда като плюс на филма, но дори те се усещат като четири часа. Действието се движи мудно, екшънсцените са хаотични, цялостният дизайн - безцветен. Скарсгард с излишък от очна линия и татуировки изглежда повече комично, отколкото като ангел унищожител, а FKA twigs остава точно толкова незабележима като актриса, колкото незапомняемо е нейното име.
Поне 3-минутният трейлър е честен и изчерпателен и съдържа всичко, което трябва да знаете за филма: за бога, не си го причинявайте целия.
YouTube
