В ерата на безчислените продължения и старателно калкулираните летни хитове, изглежда, че нямаме никаква нужда от "Топ гън 2". Но възторженият му прием навсякъде, където се появи - от специалната прожекция извън конкурса в Кан до предпремиерните покази за филмовата критика по света, са колкото изненадващи, толкова и очаквани. И аз не харесвах Том Круз през 80-те, когато изгря с ролята на арогантен млад пилот във филма на Тони Скот (а и години след това), та запомних боксофис хита от 1986-а главно с монолога на Куентин Тарантино от забравения филм "Спи с мен" (1994, един от малкото нережисирани от него, в които участва) на тема - "Топ Гън" не е филм за пилоти, а за борбата между хетеросексуалното и хомосексуалното".
Скот отдавна не е между живите, Круз има зад гърба си шест "невъзможни мисии" и репутацията на най-отдадената на каскадите си кинозвезда в историята. Самият той години наред отрича перспективата за повторение на първата му знакова роля. И все пак то се състоява: с три години закъснение, първо заради продукционно забавяне, после заради COVID-19, и когато "Топ Гън: Маверик" най-сетне е на екран, всички знаят, че това ще е един от гръмотевичните хитове на лято 2022, хит без никакви комиксови герои. Обикновено подобни изоставания в графика се отразяват ужасно зле на филмите, но не и този път: анахроничен като своя персонаж в авиаторско кожено яке, "Маверик" ясно осъзнава, че принадлежи към друга епоха въпреки осъвременената естетика и музика (Лейди Гага вместо "Берлин").
Режисьорът Джоузеф Косински направи чудесно впечатление още с "Трон: Наследството", вдъхвайки нов живот на друга легенда от 80-те. Той е вече работил с Том Круз в "Забвение" и се чувства в свои води, когато трябва да навигира из текста на трима сценаристи и спиращите дъха въздушни акробатики, заснети с помощта на оператора Клаудио Миранда. Но свръхзвуковите скорости и адреналин не са всичко, което "Топ Гън 2" може да предложи.
35 години Пийт "Маверик" Мичъл остава капитан във ВВС, отказвайки повишение или каквато и да е сгодна служба на земята. Всичко, което иска, е да пори въздушните простори, след като съучастието в смъртта на приятеля му Гуус се е разминало безнаказано. В сюжета на Кристофър Маккуори, Ерън Крюгер и Ерик Уорън Сингър обаче съдбата му го връща: той се оказва инструктор на летателен отряд, подготвян за невиждана секретна мисия, след които е лейт. Брадли "Рустър" Брадшо (Майлс Телър от "Камшичен удар"), син на загиналия му партньор. А освен духа на Гуус завръща се и Айсмен - Вал Килмър в първата си роля след операцията от рак на гласните струни преди няколко години, трогателно изразяващ се главно чрез писмена реч. Няма я Кели Макгилис като любовен интерес, но я замества успешно Дженифър Конъли - много добър поколенчески избор за ролята (обещаващата Конъли така и не направи кариера през XXI век). Всички тези актьори се справят чудесно, но най-важният в този филм е един - до степен, че заглавието би могло да бъде "Том Гън" или "Топ Том". Сливането на Круз с героите му, физически и характерово, граничи с патология, но публиката обожава резултатите. В последните години застаряващата суперзвезда снима с ненадминато себеотрицание, сякаш животът му зависи от това. В "Маверик" героят му за пръв път разсъждава за смъртта, макар че през дългата си пилотска кариера се е доближавал често до нея. Всичко това дава на персонажа органичност, каквато трудно можем да си представим в изпълненото в комиксови персонажи и продуцентско счетоводство съвременно кино.
Разбира се, "Топ Гън: Маверик" не е някаква дълбока или оригинална драма за вината и равносметката. Това е яростен въздушен екшън - изпипан до последното болтче, с изключително темпо на действието, прилягаща музика, неуморен монтаж и нито един актьор, който се мотаe без работа по екрана. Принадлежи към онази рядка група продължения, по-добри от оригинала, и осигурява два часа безметежен ескейпизъм в трудни и мрачни времена.
YouTube
