Камен Калев е сред ярките таланти в съвременното ни кино, макар че това невинаги е явно за зрителя. Започнал с операторско майсторство в НАТФИЗ, впоследствие завършил френската филмова академия "Фемис" и насочил се към режисурата, той остава най-известен с дебюта си "Източни пиеси" (2009) и първите български участия в Кан след дълга пауза. Следващите му две продукции "Островът" и "С лице надолу" имаха различни драматургични и други проблеми и не успяха да предизвикат същия отзвук въпреки участието на международни звезди като Летисия Каста.
Кан селектира в основната си програма и неговия нов филм "Февруари", но този успех бе съпроводен с малшанс - това се случи в годината, когато заради пандемията фестивал нямаше, нямаше и червен килим, фотосесии и внимание от световната критика и дистрибуция. Това не променя факта, че "Февруари" е най-зрелият и най-добрият филм на Калев дотук.
Добре е да направим още отначало уговорката, че той няма да спечели широката публика - например тази на "Група Жигули". Това е дълбоко взрян навътре, деликатен, съзерцателен филм, който изследва живота в хармония с природата. Героят Петър е вдъхновен от дядото на Камен, пастир от сакарското село Раздел - близо до границата и далеч от човешката суета и суетня. Филмът е конструиран като триптих, представящ героя на 8, 18 и 80 години, в три различни житейски сезона. Повече поезия, отколкото наратив (помагат и включените цитати от Борис Христов и Камю), "Февруари" напомня за друг отличен нов български филм - "Ага", с опита си да увековечи един изчезващ свят и неговите тихи, търпеливи герои.
Изигран от натуршчици в първите две житейски фази, за третата Калев кани ветерана Иван Налбантов ("Източни пиеси"). Христо Димитров-Хиндо играе дядото на малкото момче, а режисьорът Милко Лазаров ("Ага") е капитан от флота - един от малцината външни, с които Петър общува по време на военната си служба. Диалозите във филма са оскъдни, по стар навик Калев изгражда внушенията си чрез визуални символи - стадото овце, което съпътства героя през целия му живот, по време на единственото му пътуване - в казармата на остров край Бургас, е опредметено от ято гларуси.
"Февруари" е пантеистична елегия за връзката с природата, за корените, за сливането със света, към който принадлежиш. Макар отвъд някои намеци в "детския" епизод да изглежда, че Петър е лишен от всякакво любопитство и широта на хоризонта, той е силен именно със своята непоклатимост и устойчивост. Неслучайно и името му е такова: камък.
Музиката е на Петър Дундаков, камерата на Иван Чертов, копродуцент е племенникът на Кристо – Владимир Явашев. Калев освен сценарист и режисьор е и автор на монтажа.
YouTube
